Той се ухили и ми подаде книгата.
Аз също му се усмихнах неискрено. После насочих вниманието си към книгата. Тъмно петно покриваше единия ъгъл. Изглеждаше много старо, получено още преди да бъде изгубена.
— Истинска находка, приятели — възхити се Кайзер. Помощникът му застана до мен. Усетих миризмата на тютюн в дъха му.
— Така изглежда — съгласих се аз.
— Цял живот можете да чакате за нещо такова. — Все още се усмихваше.
Положих книгата върху пластмасовата дъска и я отворих със зъболекарската сонда.
Оставих пожълтелите страници да падат една върху друга, докато не се разтвори и последната. Върху всяка беше написано нещо. Върху вътрешната задна корица имаше голям квадрат, нарисуван с избеляло, но все още ясно червено мастило. Помислих си за отец Григорий. Точно такава находка би го впечатлила.
Квадратът бе нарисуван на ръка и имаше малки двуглави орли във всяка точка на компаса — север, юг, изток и запад. Една линия съединяваше орлите, за да построи квадратната форма. Други линии — по една от източния и западния орел и една откъм юг — се свързваха направо със северната точка на компаса във формата на стрела, изправена нагоре в квадрата.
Цветовете на двуглавите орли бяха избелели. Горният беше черен, долният — бял, източният — зелен, а западният — червен.
Най-отдолу върху вътрешната задна корица имаше бледочервен надпис, вероятно на латински. Разчетох само думите fame ad mortem и по-нататък — semel quisque, последвани от много избелелите думи novus semita.
При Юстиниан Велики Византийската империя е преминала от латински на гръцки. Това можеше да е от неговото време или още по-старо.
— Прилича на кабалистически символ — поясни Кайзер. Сочеше към квадрата. Пръстът му се премести към латинския надпис. — Може да е всичко, молитва, магическо заклинание… Византийците са били много запалени по окултизма. Тайни знаци, магии, зли очи и всякакви такива. Веднъж видях подобен символ върху монета от Кносос. Мисля, че беше от пети век. Сигурно е, че означава нещо.
— Прилича ми на молитва — предположих аз. — Чудя се от коя библиотека е този ръкопис.
Дъждът над главите ни трополеше шумно по палубата. Кайзер гледаше книгата с разширени очи, сякаш беше покана за среща с кралицата.
— Ако е книга от библиотека, можеш да платиш глобата, Шон — обади се Изабел. — Ти я намери.
— Това червено мастило е от ален червей — насекомо от близкоизточно дърво — coccus ilicis — обясни Кайзер. Погледна квадрата по-отблизо. И попита: — Къде точно го намерихте?
— Във водата, близо до мястото, откъдето ни взехте — рекох аз. И беше относително вярно, ако разтегнеш значението на думата.
Кайзер обърна глава и вдигна поглед към покрива. Като че ли дочу нещо.
— Трябва да изчезваме оттук в три и тридесет.
— Как така? — попитах.
— Тогава минава турската брегова охрана, да проверят дали сме тръгнали. Ако не сме, ни прогонват. Намират си работа. Всяка нощ разполагаме с двучасов прозорец. След това тръгват фериботите. — Той погледна лъскавия месингов часовник на стената. Показваше три и десет.
— Имаме няколко минути.
Изабел потупа джобовете си и си извади телефона. Удивих се, че все още е у нея. Разтърси го. От него се процеди вода. Скоро нямаше да може да извика кавалерията.
— Някой може ли да оправи мокър телефон? — попита тя. — Искам да направя няколко снимки.
— Съжалявам, скъпа — отвърна Кайзер. — Но не се тревожи. Аз ще направя всички снимки, които са ни нужни. — Измъкна от полицата над масата лъскав черен фотоапарат „Лайка“ с покрити лещи и започна да снима ръкописа. Затвори го, за да заснеме и корицата. Пристъпих встрани. Апаратът му приличаше на онзи, който Алек купи наскоро. Отстрани имаше светкавица с червена светлина. Напомни ми за една от най-добрите му характеристики.
— Отлични снимки ще направиш с това — похвалих го. Отидох зад него, точно до рамото му. — Хубав апарат.
Той кимна.
— Само най-доброто, човече.
Видях каквото исках и отстъпих назад.
Той разгърна страниците на ръкописа. Няколко от тях със сигурност бяха писма, пришити към другите страници. Имаха печати накрая, гънки и заглавия отгоре. Някои писма имаха повече печати. Апаратът му забръмча.
Повечето от текста представляваше сбит ръкопис. Някои страници бяха украсени с една-единствена стилизирана буква със спирали около избелелите цветове. Някои бяха на гръцки. Други — на арабски. Кайзер престана да снима.