Тя беше облечена в прилепнал костюм с панталон. Под сакото си носеше дантелен черен сутиен, който се показваше при всяко навеждане напред, като сега.
— Следващите дни са критични, сигурен съм, че го знаете — продължи той. — Предстоят няколко големи събития. — Събра ръце, сплитайки дебелите си пръсти. Светлината се отразяваше от почти плешивата му глава. Останалите островчета черна коса, над двете уши, падаха зализани надолу. Лицето му беше бузесто.
Наведе се към Изабел.
— Моите уважения, скъпа, но вие дори не сте от МИ6. Не ме разбирайте погрешно. Външно министерство е нещо чудесно. Кинг Чарлс Стрийт бълва доклади като превъзбуден ксерокс, но трябва да ви кажа, че очакваме тези новини да пристигат по официалните канали. Вече не се прави така. Не се появяваме лично. — Той размаха ръка във въздуха, сякаш шляпваше муха.
Изабел отвори уста да възрази, но прецени и млъкна.
Той я посочи с пръст.
— Но аз изслушвам хората. Някои ме упрекват, че го правя твърде често. Имайте предвид, млада госпожице, че знам доста за Турция. Това място е на кръстопът. Бил съм там за малко и според мен Ататюрк им посочи правия път, но това беше много отдавна.
Направи пауза. Когато продължи, изглеждаше по-спокоен.
— А сега, мис Шарп, кажете ми за ръкописа, който сте намерили. — Погледна я с очакване.
Изабел му разказа всичко.
Оставих я да се оправя. Той беше нейна връзка. Сведох поглед към ръцете си. И двете бяха одраскани. Имах и синина над дясната китка. И още една на коляното.
Преди да дойдем тук, Изабел ми спомена само, че ще посетим един отзивчив депутат, начело на важни комисии. Бил високопоставена личност, която може да задейства контакти, тясно свързан с мрежата на старите момчета. И по-специално — човек, който можеше да разследва Питър и да го арестува, ако действително се окажеше предател. Изабел смяташе, че трябва да постъпим така, ако искаме да постигнем резултат и да останем дискретни. Повярвах й, знаейки как стоят нещата в Англия, където връзките все още си оставаха ценна валута.
Искаше ми се да навия ръкавите на безупречната бяла риза, която купих в „Херъдс“ на път насам, но не го направих. Моментът не изглеждаше подходящ за добрата стара американска непринуденост. Вместо това се отпуснах назад и опитах да се насладя на лукса от най-дълбокия кожен фотьойл, в който бях сядал някога. Усещах силата, обитаваща залите и коридорите край нас.
Предишната нощ спах десет часа в спешната стая в не особено претъпкания център за задържане в правителствената ВВС база „Нортхолт“, западно от Лондон. Изабел предложи да остана там заради собствената си безопасност. Според нея онзи, който се опита да ме убие, може би наблюдаваше къщата ми във Фулъм.
На другата сутрин се събудих, чудейки се дали не съм пропуснал екшъна при арестуването на Питър…
— Това е абсурдно — укори ме тя, когато дойде да ме вземе в девет сутринта. — Не мога да накарам хората да щракнат белезници на някого заради един дочут разговор. Обвинението в предателство е нещо много сериозно. Трябва да подходя внимателно. Налага се да докладвам какво сме чули на точния човек. Така се правят тези неща.
— Открили ли са нещо в онова подземие под „Света София“? Сигурен съм, че там долу има доказателства.
— Вчера бе щурмувано от турските специални части. Мястото е било празно. Дори масите, които видяхме, са изчезнали. Онези, които работят долу, трябва да са почистили веднага след бягството ни. Убежището, което използваха на остров Бююкада, също се оказа пусто. Следите ни изстиват…
— Все още имаме една — възразих аз.
— Да, така е.
Ето защо се озовахме тук. А аз я придружих, понеже бях свидетел на станалото с Питър.
— Наистина си затънал до шия, нали, старче? — Дейвид Саймън се обърна към мен.
Кимнах.
— Семейна черта, сър.
— Съжалявам за колегата ти. Ужасно е… Обезглавяване… Знаеш ли какво точно е станало?
— Изглежда, любопитството му го е завело на погрешното място.
— А ти се съмняваш в нашия човек Фицджералд, нали така?
Погледна ме изпитателно. За секунда поставих под въпрос онова, което чух със собствените си уши. Може би имаше обяснение. После отново се почувствах сигурен. Питър работеше против нас. Чух го да интригантства. Не може да е знаел, че сме наблизо. Нямаше да отрека този факт.