— Спомням си всяка дума, която излезе от устата му — заявих аз. — Мисля, че трябва да изслушате и Изабел.
— Точно това правя в момента. — Стори ми се раздразнен.
— Ако бяхте там, нямаше да изпитвате никакви съмнения — продължих аз. — Този тип се е забъркал с хората, които убиха колегата ми. Или поне прикрива онова, което знае. Тези типове заплашиха да предизвикат Армагедон в Лондон, сър Дейвид.
— Само Дейвид, моля. Много хора ни заплашват, старче. Ала повечето от тях бълнуват врели-некипели. — Подсмръкна шумно. — Ами ръкописът, който сте намерили? Какво мислите? Фалшификат ли е?
Лицето на Изабел остана безизразно.
— Не — отвърнах. — Странно място да намериш фалшификат.
Погледна ме напрегнато, сякаш се опитваше да прецени нещо за мен.
— Е, страхотна находка, това е сигурно. Поразрових се след обаждането ви тази сутрин, мис Шарп. Един стар приятел от Кеймбридж ме осведоми за някои неща. — Той вдигна очи и замълча, докато група хора минаваха покрай нас към изхода. — Според него се носели слухове, че източният римски император от времето на Мохамед приел исляма. — Събра ръце. — А знаете ли, че един ръкопис, може би този, е подбудил опит за покушение срещу същия император?
Кимнах.
— Смята се, че онзи ръкопис е съдържал писма от римския папа и от Мека — продължи депутатът. — Предполага се, че императорът се е опитвал да посредничи между двете страни. Ако находката ви е автентична и писмата в нея са онези, за които ги мислим, те могат да предизвикат сензация. Така че наистина трябва да пипаме внимателно. Моментът не е подходящ за разбунване на духовете. — Той огледа залата и кимна на група възрастни мъже в омачкани костюми в отсрещния ъгъл.
— Това ли е бил геният, предал Йерусалим на мюсюлманите? — попитах аз.
— Действително, по онова време Йерусалим е бил християнски и еврейски град. Златният век за християните в Йерусалим. Ала всичко свършило, когато мюсюлманите превзели града. Вината паднала върху Ираклий, нашия император посредник. Вашата находка може да отговори на много въпроси. Но трябва да почакаме и да видим какво ще кажат академиците, а не само нашите хора. — Замълча за малко. — Носите ли снимки на находката си?
Досещах се, че иска да узнае дали имаме достъп до съдържанието на ръкописа.
— Има няколко снимки в интернет — отвърнах аз. — Искате ли да ги видите?
Изабел изглеждаше изненадана.
Наведох се към нея.
— Апаратът на Кайзер качва на уебсайт всяка снимка, която направи — обясних аз. — За да получиш достъп до образите, имаш нужда само от серийния номер на апарата. Миналата година в института използвахме същия уебсайт.
— А ти имаш ли серийния номер? — попита озадачено Изабел.
Усмихнах се, наслаждавайки се на момента.
— Подай ми айфона си.
Тя ми го подаде. Отворих уеббраузъра и влязох в сайта.
Дейвид мръдна напред в стола си. Екранът на новия айфон беше идеален за показване на снимки.
Влязох в сайта, слязох надолу и погледнах образите за няколко секунди. После вдигнах телефона към Дейвид. Той се втренчи в него. Изабел ме докосна нежно с крак. Усмивката й казваше: „Не ме изключвай от шоуто си“.
Оставих телефона на масата, за да можем всички да виждаме образите. После ги придвижих с пръст.
Не само че бяха там, но едни от снимките бяха разделени и увеличени. Някои дори бяха подложени на друг анализ, разкриващ линии и форми.
Имаше снимки на предната корица, на първата страница, на последната, на няколко вътрешни страници. Следваше близък план на едно от писмата. Отдолу бе положен печат, на който не обърнах внимание първия път. Спрях на този образ.
— Това прилича на папския печат — закима Дейвид. Звучеше ядосан. — Този материал не трябва да бъде леснодостъпен. Трябва да се изследва и потвърди, преди публиката да се докопа до него. Може да са долни фалшификати.
Изабел протегна ръка. Подадох й телефона. Тя се огледа, сякаш искаше да се увери, че никой не ни наблюдава.
— Тези образи няма да станат публично достояние, сър.
— Най-добре да не стават — съгласи се той. — Но не съм преизпълнен с увереност. Преди минута дори не знаехте къде се съхраняват тези снимки, млада госпожице.
Тя ме изгледа унищожително.
— Те са на частен сайт — обясних аз.
— Не става дума за това. Ще си побъбря с някого за вашия Питър Фицджералд. Чакайте тук. Не бързате, нали?