— Турция и Гърция не са ли в приятелски отношения? — попитах аз.
— Разбира се, но трябва да знаете, че много фанатични гърци предявяват претенции за „Света София“ и за целия този град. Твърдят, че всичко това е тяхно… — Инспекторът изглеждаше оскърбен от тази дързост.
— Но какво общо има всичко това със случилото се с Алек? — недоумявах аз.
Вместо отговор получих мълчание. Чувах само бръмченето от климатика. Зачаках, представяйки си как Алек лежи изстинал в онзи метален шкаф. Инспекторът се втренчи в мен. Може би очакваше да отговоря на собствения си въпрос.
— Дойдох тук, за да разбера какво е станало с приятеля ми, а все още не знам — настоях възможно най-спокойно. — И нямам представа защо фактът, че е грък, е довел до убийството му…
Инспекторът вдигна ръце.
— Ще обясня. Последният гръцки император, наречен Константин XI, изчезнал в „Света София“ в деня, когато градът е бил превзет. — Той млъкна за миг, после продължи с твърд глас: — Някои гърци твърдят, че в онзи следобед императорът сключил договор с дявола, за да бъде спасен под „Света София“, докато дойде подходящият момент да излезе и да отвоюва града. Трябва да разберете, мистър Раян, убийството на грък в този храм не е никак маловажно нещо!
— Не вярвам на легенди, а не мисля, че и Алек вярваше… — снизходително се усмихнах аз. — Нашият институт получи поръчка от ЮНЕСКО да изпълни една обикновена задача тук; да провери как са съхранени и променени мозайките в „Света София“ през годините. Върху това работеше Алек. Не е голям проект. — В стаята стана задушно. Поех си дъх и продължих: — Дори нямаше представител от ЮНЕСКО, който да ни наблюдава. Просто документирахме нещата, отчитайки промените. Това не би могло да има нищо общо с убийството на Алек.
Миризмата на болничен дезинфектант ставаше все по-силна.
— ЮНЕСКО наблюдава „Света София“, така ли? — попита той.
— Просто правим снимки, инспекторе. — Ядосах се и вдигнах ръце. — Хиляди туристи го правят ежедневно… А сега можете ли поне да ми кажете къде е бил намерен трупът на Алек?
Той ме погледна, сякаш се колебаеше дали да сподели още нещо с мен, но продължи:
— Колегата ви е бил намерен пред „Света София“ вчера, рано сутринта. — Огледа лицето ми. — Главата му е била до тялото…
— Бил е обезглавен ли? — повторих бавно.
— Да — отвърна сухо той.
Пред очите ми притъмня… Помислих си какво бе преживял Алек. Вдигнах ръка, сякаш да се предпазя от непосилното напрежение…
Стаята изведнъж се смали, сякаш стените й хлътнаха навътре.
Зловеща тишина настана в помещението. Инспекторът мълвеше нещо, което не разбрах. Думите бяха на английски, но аз не успях да ги проумея.
Фактът, че Алек е мъртъв, бе достатъчно ужасен. Но това, че е бил заклан като животно, ми дойде в повече. Ето защо не дръпнаха чаршафа надолу. Бях прав за това, че тялото му изглеждаше странно издължено…
Отидох до стената и опрях чело в нея. В мен се надигна вълна от погнуса. Белите плочки сякаш бяха покрити с отвратителна мазнина…
Как някой човек можеше да извърши подобна жестокост?
— Не вярвам — прошепнах аз.
Но после се сетих за една статия.
В неделните вестници имаше някаква история за обезглавяване. Без подробности. Дали пишеха за Алек?
Всичко изглеждаше толкова далечно, докато я четях. Трябва да съм чел много такива истории за зверства, за ужасяващи убийства… Преглътнах с мъка.
— Станалото с Алек стигна ли до медиите? — обърнах се към инспектора. Той стоеше до масата.
— И тук журналистите слухтят за подобни истории. — Гласът му прозвуча сурово. — Появи се малка статия във вчерашен турски вестник. Уверявам ви, че не сме издали името.
Затворих очи. Дали пресата в Англия ще открие какво се е случило с Алек? Дали хората ще започнат да коментират скоро в „Туитър“, спекулирайки с фактите? Само можех да предполагам какви теории ще изскочат, как ще се завърти всичко.
— Често ли стават такива неща в Турция?
— Това е първото обезглавяване от три години. Не сме в Ирак.
— И защо се е случило точно с Алек?
Той надигна рамене и ме огледа изпитателно.
— Планирате ли да говорите с пресата? — попита.
— Не.
Лицето му беше безизразно, като маска.
— Добре. За около седмица ще приключим с аутопсията. Можете да получите тялото му, след като излязат резултатите. Тогава ще ви предадем всичките му лични вещи. — Тонът му поомекна. Отново влезе в ролята на доброто ченге и попита съчувствено: — Къде ще отседнете, мистър Раян?