— За какво?
— Тръгваме. — Засенчи очи. Наблюдаваше бреговата линия. Нисколетящ бял хеликоптер приближаваше към нас.
— Току-що разбрах… — Изабел се обърна към мен. — Това е обърнато V. — Тя посочи към горния ъгъл на мозайката от снимката на Алек. — Вероятно е гръцката буква „ламбда“, нашата буква L.
— L… какво означава това?
— Може да означава „Луна“, богинята на луната. Може би изобщо не е християнска. — Тя се разсмя и грабна снимките от масата. Какъв пронизителен смях.
После смехът й бе заглушен от рева на хеликоптера. Почти се изравни с нас.
— Малко е шумно, нали? — изкрещя тя в ухото ми.
Хеликоптерът се спусна към тревната площ пред сградата, между морето и пътя.
— И къде отиваме? — попитах аз.
— Да се срещнем с експерта, за когото ти казах.
— А ти така ли пътуваш винаги?
— Не, само когато нечий живот е в опасност.
13
В Уайтхол в Централен Лондон, недалеч от Даунинг Стрийт, сержант Хенри П. Моулъм наблюдаваше екрана си, присвил юмруци.
Затвори очи. Дали щяха да го послушат? Атаката срещу джамията вече доведе до два бунта. Според него контролно-пропускателните пунктове по пътищата трябваше да останат поне още две седмици. Вълненията в други европейски градове продължаваха през последните двайсет и четири часа. Из цяла Европа бяха извършени подобни атаки срещу джамии в търсене на заподозрени терористи, избягали след последната ескалация на напрежението в Близкия изток. Някои медии описваха това като търсене на изкупителни жертви. Тълпите от защитници на гражданските права недоволстваха на живо по телевизията.
Заслуша се в бръмченето от подземната контролна зала. В някои дни то му звучеше като симфония — цялото това бучене, стържене, тракане на токчета, кашляне и щракане.
— Добре ли си, Хенри? — прошепна женски глас.
Той кимна и отвори очи. Сержант Финч стоеше до него. Тя винаги изглеждаше толкова добре в колосаната си бяла риза. Той посочи към екрана.
Съобщението в сигурния прозорец гласеше:
НЕ ПРОДЪЛЖАВАЙТЕ С PTRE/67765/67LE.
— За какво е това? — попита Финч.
Въпросът с контролно-пропускателните пунктове трябваше да почака. Сержант Финч можеше да му помогне.
— Не ми разрешават да поставя под наблюдение лорд Бидонър, въпреки че през изминалата седмица той се срещна с двама души, които следим!
Финч изглеждаше изненадана. На лицето й се изписа тревога.
— Тази молба е игра с огъня, Хенри. Знаеш кой е Бидонър, нали?
Моулъм кимна и вдигна рамене. Затвори съобщението и се върна към видеообразите, които оценяваше преди.
14
— Това мина лесно — отбелязах аз.
Турските имиграционни власти взеха паспортите ни само за десет секунди. Проверката за сигурност също протече бързо. Просто минахме през детектора за метал в един тих коридор. Дипломатическото куфарче, щамповано с лъва и еднорога на Британското външно министерство, което Изабел носеше още от хеликоптера, вероятно ни помогна. Сега, докато пресичахме горещата бетонна площадка към бял луксозен самолет, се почувствах така, сякаш ме бяха пуснали в друг свят.
Очаквах този миг с нетърпение. Изабел обясни на чиновника от паспортния отдел, че ще летим за Лондон.
Гръцката православна общност в Англия е една от най-големите извън Гърция. Вярвах, че там има експерт, който би ни помогнал да разберем къде са направени двете снимки.
Пронизителният звук от двигателите на самолета, подготвящ се за полет, ни атакува, докато пресичахме пистата. Миризмата на авиационно гориво, горещината и прахът изпълниха ноздрите ми. Изкачих неустойчивите алуминиеви стълби и влязох в малката пътническа кабина.
Изненадах се, че вътре не можех да се изправя в цял ръст. Кабината сигурно беше висока едва метър и седемдесет. Наложи се да се наведа, за да стигна до една от кожените седалки в кралско синьо.
Не приличаха на обичайните седалки в гражданските авиолинии. Тези бяха по-ниски, по-широки и много по-удобни. И бяха само седем.
Изабел се настани срещу мен. Бяхме единствените пътници. Отзад на пода лежеше голяма синя хладилна чанта. Изабел я дръпна напред, бръкна вътре и ми подаде бутилка портокалов сок.
— Имаш късмет. Последния път, когато летях, бяха забравили да качат напитки на борда.
— Трябва да е било ужасен полет — предположих аз. Взех бутилката и отпих. Чудесен вкус.