— Те превземат умовете ни. Развращават хората. — Сега изглеждаше искрено разтревожен.
Огледах се. Все пак беше прав за мястото. Тук имаше нещо обезпокоително и неземно, сякаш затаило дъх.
— Злото съществува, млади човече. То изяжда сърцата на хората. Никога не го отричай. И идва отнякъде, както любовта. Злото не умира, само се подмладява с ново лице.
— Удивително как това място е оцеляло през всичките тези години — замисли се Изабел. Каза го иронично. Може би мислеше, че отец Григорий е полудял тук долу.
— Според местните, пещерата е прокълната — обясни отецът. — Заради това не идват тук. — Сега гласът му затрепери. — Казват също, че съм дошъл да открадна златото на Саргон. Приличам ли на златотърсач? — Пъхна сивата си брада в лицето ми.
— Не — отвърнах. Не исках да споря с него. — Какво мислите за нашата снимка, отче?
Не бях изминал целия този път само за да слушам брътвежите му.
Той размаха снимката на Алек към мен. Все още я стискаше в ръка.
— Това е „ламбда“ — заяви сърдито той, сочейки към обърнатото V в горния десен ъгъл на мозайката. Сякаш говореше на дете.
— Знаем — намеси се Изабел.
— Но виждате ли? — избоботи отец Григорий.
Втренчих се в него. Нямах представа точно какво следваше… Дали щеше да започне да си скубе косата?
— Едно време хората са различавали доброто и злото. Имали са уважение.
— Прав сте, отче — съгласи се мило Изабел.
Монахът, който ни доведе, стоеше до отец Григорий.
Дръпнах се назад, когато усетих полъх на вкиснала пот.
— Защо искате да знаете? — попита отец Григорий.
— Мой колега е заснел това, но нямаме представа къде. Вероятно е направена някъде в Истанбул. Ако узнаем къде е снимал, може би ще успеем да открием убиеца му.
Отец Григорий въздъхна. Изглежда, беше решил да ни сътрудничи.
— Тази снимка не е направена в „Света София“, но не мога да ви кажа къде е снимано. Мозайката е предхристиянска. В християнските мозайки има по-малко зелена багра, по-малко кварц. Това е по-ранна мозайка, езическа. — Той наблегна върху думата „езическа“. — Въпреки че изобразява този християнски символ, това нищо не значи… — Той посочи към буквите ИХ. — Те означават гръцката дума за Христос, но нормалните букви върху християнските мозайки на Мадоната са буквите МР OY. Това несъмнено е езическа мозайка, която някой се е опитал да превърне в християнска… Не е трябвало да го прави.
— Какво означава „ламбда“? — попитах аз.
Той ме изгледа гневно.
— „Ламбда“ означава Лампас, светлината на мира. Тази мозайка изобразява Ирина, дъщерята на Зевс. Тя е богинята на мира. Арабите я наричали Ал-Лат. „Ламбда“ е символът й. Виж как държи детето си. — Той потупа с пръст по снимката. — Той е богатството, Плутос, детето на мира. Виж, държи рога си. Рогът на изобилието. Това не е изображение на Иисус.
Всички ние се втренчихме в снимката. Бебето в ръцете на Ирина наистина държеше малък рог.
— Ирина е била почитана в целия античен свят. Ако това беше нашата Теотокос, Божията Майка, нека да е благословено името й, тя щеше да е с червено или винено наметало, а главата й щеше да е наведена. Най-ранната църква в Константинопол е кръстена на Ирина. — Той спря изведнъж,
След няколко секунди ме погледна с мрачно лице.
Посочи с пръст към мен и попита:
— Това има ли нещо общо с убийството в Истанбул, за което обвиняват нас, гърците?
Беше информиран за новините.
— Публикувано е само в турските медии — намеси се Питър.
— Ха! — възкликна отец Григорий. — Докато някой почука на вратата. Колкото до твоята мозайка, тя не е християнска, но е ценна. Това ли искаш да узнаеш, колко пари струва? — Изгледа ме презрително.
— Не — отвърнах аз.
Ако казаното от отец Григорий беше вярно, значи мозайката изобразяваше богинята на мира. А това бе една липсваща връзка между преклонението пред езическите богове и християнското обожествяване на Дева Мария. Никога не бях чувал за мозайка с християнски и предхристиянски символи едновременно. Как е оцеляла толкова дълго? Такива мозайки обикновено са били унищожавани, когато езическите храмове са се превръщали в църкви. А ако са оцелели, са ги премахнали по-късно, когато в Източната църква е властвало иконоборството.
Тогава ми хрумна, че имаше едно място, за което още не бях се досетил. Място, където Алек вероятно беше снимал. Място, което Алек си умираше да изследва.
— Турските медии твърдят, че имало заговор за откриването на Константиновия Лабарум, отче. Мислите ли, че може да е оцелял толкова дълго? — попита Изабел.