— Наспи се добре — посъветва ме тихо Изабел.
Шофьорът изскочи, заобиколи и ми отвори вратата.
Поех си дълбоко дъх, привиквайки към горещината след климатика в колата.
— Ти също, момиче — додаде Питър и излезе.
Пожелах на Изабел приятно пътуване.
Тя извика след мен:
— Ще те взема към осем.
Обърнах се. Погледна ме хитро, после се усмихна. В самолета маската й падна мъничко и аз се зарадвах. Нещо в нея много ми напомняше за Айрийн, по същия начин прибираше косата си зад ушите. А и усмивката й беше малко призрачна…
Докато вратата се затваряше, зърнах за последно черната й коса.
— Довечера трябва да изляза, но моят човек ще ти приготви вечеря. Не искаме да се мотаеш по улиците — обясни Питър, щом влязохме.
Бях се уговорил с Абдал Гокан да се срещнем в девет часа в офиса му на другата сутрин, в сряда сутринта. Беше време за обяд, но аз исках само прилично легло. Сякаш не бях спал от дни насам.
Поклатих глава.
— Не се безпокой. Никъде няма да ходя.
След един бърз душ и сандвич с мек хляб и трошливо бяло сирене, който ми поднесоха в просторна бяла спалня, се поразходих нагоре-надолу. Мислите ми все още препускаха, ала тялото ми умираше за сън. Шумът от непрестанното истанбулско движение не стигаше до стаята, с изключение на някой далечен клаксон.
След като обмислих всичко, което се случи, и плановете си за другия ден, най-накрая заспах. Почувствах се чудесно в разкошните хладни памучни чаршафи.
Когато се събудих късно вечерта, Питър беше излязъл. Наоколо нямаше жива душа, освен „неговия човек“ — онзи, който ни посрещна до входната врата.
Това беше най-дискретният слуга, когото бях срещал някога. Не промълви и дума за Питър. Нито кога е излязъл, нито къде е, нито кога трябва да се върне. Нищо. Обаче ми донесе вечерята в стаята и я сервира върху кръгла маса до прозореца. Бях включил плазмения телевизор „Сони“, по който вървеше новинарската емисия на Би Би Си. Изключих го, след като той излезе от стаята — безкрайното изреждане на световните проблеми ми се стори твърде потискащо.
Докато се вслушвах в глухия далечен шум от града, все. още уморен, усетих, че скоро ще заспя отново. И тогава се замислих за всичко, което ме сполетя…
Накъде ме водеха тези събития? Когато ни съобщи за смъртта на отец Григорий, Питър заяви, че това била третата подобна атака срещу конвоя му от няколко седмици. А защо не ми го каза, щом ме попита дали искам да пътувам с отеца? Дали беше просто съвпадение?
Дълго време не успях да заспя, а когато най-накрая се унесох, сънищата ми бяха объркани. В един от тях Изабел се отдалечаваше от мен, а аз се опитвах да я хвана. И не можех.
Нещо ми пречеше…
19
Доктор Браян Осман бе син на африканска зъболекарка и турски биолог. Медицинската му практика в богатото истанбулско предградие Бешикташ бе фокусирана върху тропически болести, които турците, пътуващи по света, все по-често прихващаха. Скорошната епидемия от хеморагична треска обаче доведе малко пациенти до лъскавия му кабинет.
Онази сутрин, когато доктор Осман посегна да отключи вратата, извеждаща от подземния паркинг в сградата му, последното, което очакваше, бе да го ударят и да изпадне в безсъзнание. Когато се събуди, лежеше в каросерията на камион, а един плешив мъж със сипаничаво лице и жестоко изражение го притискаше с коляно. Държеше в ръката си лъскав нож. Върхът на острието блестеше на сантиметри от лицето на доктор Осман.
— Не се съпротивлявай или ще си направя кефа да промуша окото ти чак до умния ти мозък. Разбра ли?
Доктор Осман кимна. Сърцето му биеше като лудо.
— Какво искаш?
Малак се наведе.
— Имам болна приятелка — поясни той.
Натисна ножа в скулата на доктора, докато тя прокърви.
— Нуждае се от теб.
20
Колата за мен пристигна в осем часа на другата сутрин.
Преди това похапнах мек хляб, маслини, пикантни колбаси и обърнах две чаши портокалов сок. Питър не беше се върнал — така каза неговият човек, когато ми поднесе закуската в стаята. Не ми пукаше. Не изгарях от нетърпение Питър да се присъедини към нас с Изабел в „Света София“.
Когато надникнах през стъклото на автомобила, Изабел я нямаше вътре. Шофьорът обясни на перфектен английски, но със силен акцент, че я чакал, звънял й три пъти от входа, опитал и по телефона, но тя не слязла. И дошъл да ме вземе, както му било наредено.
Енергията ми вече беше изсмукана от ранната горещина. Не исках да слушам това. Какво ли си беше наумила?