Злобното пламъче угаснало в очите на баронета.
— Да не ме лъжеш? — прошепнал той.
— Самата истина.
— Гарантираш ли?
— Всички мълинърови разработки са стопроцентово гарантирани.
— Момчето ми! — възкликнал сър Джаспър със сълзи на очи и задрусал ръката на Уилфред. — Вземи я — продължил с пресекващ глас, — при това с чичовата й благословия.
Иззад гърба му се дочуло дискретно покашлюкване.
— Дали случайно не сте разработили нещо — попитал Мъргатройд — за облекчаване на лумбагото?
— Мълинъровият „Лумбагоид“ лекува и най-заинатените случаи само за шест дни.
— Господ здраве да ви дава — разхълцал се икономът. — Откъде да си го набавя?
— От всяка аптека.
— Значи като ме сграбчи за гърба… — заобяснявал старецът.
— Няма защо повече да те сграбчва — решително отсякъл Уилфред.
Друго съществено няма какво да добавя. Мъргатройд в момента е един от най-гъвкавите икономи в Йоркшир. Сър-Джаспъровото тегло спадна под сто килограма и той вече сериозно се замисля дали пак да не се заеме с лов на лисици, което както знаете, включва яздене на коне, които много мразят ловци с наднормено тегло и извличат перверзно удоволствие, като ги хвърлят с ловък къч от седлата. Уилфред и Анджела се ожениха и никога, както бях осведомен, камбаните на старата църква в село ффинч не са звънели по-ангелски красиво от онова юнско утро, когато Анджела, повдигнала прекрасното си равномерно кафяво като орех лице, отвърнала на свещеническия въпрос „Ще вземеш ли, Анджела, този тук Уилфред за свой законен съпруг?“ със свенливо „Да“. Сега са родители на две хубави момченца. Малкият, Пърсивал, е в подготвително училище в Съсекс, а големият, Фердинанд, учи в Итън.
Тук господин Мълинър, който бе пресушил горещия си скоч с лимонов резен, се сбогува с нас и напусна бара на „Въдичарски отдих“.
След излизането му се възцари мълчание. Компанията се бе потопила в задълбочен размисъл. После някой се надигна.
— Е, лека нощ на всички.
С което обобщи вечерта.