И пороците на господин Лале бяха неизброими, но той си признаваше само пиенето на лосион за след бръснене, защото мъжът все нещо трябва да пие. Дрогите не се брояха, дори и само защото единствените истински опиати, до които се докопа, бяха онези при обира на конския доктор. Тогава глътна две големи хапчета, от които всяка вена в тялото му се изду подобно на червеникав маркуч.
Двамата не бяха бандити или поне не се смятаха за такива. Не бяха и крадци. За такива също не се смятаха. Не бяха склонни да се определят и като убийци. Наемните убийци бяха прекалено натруфени и спазваха някакви правила. Шиш и Лале, тоест Новата фирма, както с удоволствие отбелязваше господин Шиш, не признаваха правилата.
В собствените си представи бяха изпълнители на поръчки. Помагаха на различни неща да се случат, отиваха там, където е необходимо.
Задължително е да добавим, че когато казваме «те се смятаха» или «те си представяха», това се отнася за господин Шиш. И господин Лале често използваше главата си, за да нанася с нея удари, но с едно-две неочаквани изключения не разчиташе много на мозъка си. Общо взето, оставяше господин Шиш да се мъчи с многосричковите думи и помисли.
На свой ред господин Шиш не проявяваше изключителни способности в упоритото безумно насилие и се възхищаваше на господин Лале, чиито дарби в тази област бяха неизчерпаеми. Когато се запознаха и откриха един в друг достойнства, които биха направили партньорството им нещо повече от обикновен сбор на отделните части, господин Шиш разбра, че господин Лале не е поредният бияч, какъвто изглеждаше в очите на останалия свят. Някои отрицателни качества също могат да достигнат такава степен на съвършенство, че самата им природа се променя. Господин Лале бе превърнал гнева във форма на изкуството.
Не се гневеше на нещо конкретно. Беше чист платоничен гняв, извиращ от гущерските дълбини на душата му, истински фонтан от неспирна, нажежена до бяло свирепост. Господин Лале прекарваше целия си живот върху онази тънка черта, отвъд която хората изведнъж избухват и започват да налагат някого с ръжен по черепа. Господин Шиш понякога се питаше какво ли е сполетяло партньора му, за да го вбеси завинаги, но за господин Лале миналото беше съвсем друг свят с твърде бдително охранявани граници. Понякога господин Шиш го чуваше да крещи насън.
Наемането на господин Лале и господин Шиш беше трудно постижение. Трябваше да имаш подходящи познати. Тоест… неподходящи познати, и то срещнати чрез висене и оцеляване в определен вид барове, което само по себе си беше истинско изпитание. Неподходящите познати естествено не познаваха на свой ред лично господин Шиш и господин Лале. Но знаеха към кого да се обърнат. Съответният човек беше готов да сподели сдържано, че е донякъде вероятно да е осведомен как да се свърже с хора като господин Шиш или господин Лале. Разбира се, в момента не бил способен да си спомни нищо друго поради внезапната загуба на памет, причинена от финансов дефицит. Щом състоянието му бъдеше излекувано, той би могъл да подхвърли, без да се обвързва по никакъв начин, друг адрес — обикновено някое тъмно забутано кътче, — където поредният човек отричаше натъртено да е чувал за някого на име Шиш или Лале. Между другото питаше къде ще бъдеш, да речем, в девет вечерта.
И тогава би могъл да срещнеш господин Шиш и господин Лале. Те вече знаеха, че разполагаш с пари, че нещо ти се е загнездило в ума, а ако си бил излишно глупав, знаеха и адреса ти.
Затова двамата от Новата фирма се изненадаха, когато поредният клиент дойде право при тях. И се разтревожиха. Безпокоеше ги и фактът, че клиентът е мъртвец. Общо взето, двамата от Новата фирма нямаха нищо против труповете, обаче не обичаха да срещат говорещи мъртъвци.
Господин Въртел се прокашля и господин Шиш забеляза малкото облаче прах, изскочило от устата му. Той беше зомби.
— Длъжен съм да подчертая — започна господин Въртел, — че в случая само изпълнявам поръчка…
— Точно като нас — вметна господин Лале.
Погледът на господин Въртел го увери, че и след хиляда години няма да си приличат по нищо, но на глас адвокатът изрече:
— Възможно е. Моите клиенти пожелаха да им намеря… специалисти. И аз ви открих. Връчих ви указания в запечатан плик. Вие приехте да изпълните договора. И доколкото се досещам, за тази цел сте предприели съответните… действия. Не знам какви са. Няма да знам и занапред. Връзката ми с вас ще бъде ограничена, както е прието да се казва. Разбрахме ли се?
— Каква е тая …ана ограничена връзка?
— Срещаме се само при необходимост и говорим само по същество.