— Мразя …ани зомбита — заяви господин Лале.
Сутринта бе опитал нещо, което намери в кутия под мивката. Стигна до извода, че щом е предназначено да отпушва канализационни тръби, значи е химия. И в момента получаваше доста смахнати сигнали от дебелото си черво.
— Убеден съм, че чувствата ни са взаимни — отвърна господин Въртел.
— Аз ви разбирам — увери го господин Шиш. — Значи ако нещата се обърнат зле, никога не сте ни виждал през живота си…
— Кхе-кхе — прокашля се господин Въртел.
— Добре, де, и след края на живота си — поправи се господин Шиш. — Ясно. Ами парите?
— Както настояхте, към вече договорената сума бяха прибавени тридесет хиляди долара за извънредни разноски.
— В скъпоценни камъни. Никакви монети.
— Разбира се. Пък и не бихте очаквали моите клиенти да ви напишат чек, нали? Ще получите сумата тази вечер. Вероятно няма да е излишно, ако засегна още един въпрос.
Сухите пръсти прехвърлиха сухите листове върху сухата кожена чанта и подадоха една папка на господин Шиш, който се зачете, после я прелисти набързо.
— Ако искате, покажете я и на вашата маймунка — разреши господин Въртел.
Господин Шиш успя да стисне ръката на господин Лале, преди да е докопала главата на зомбито. Господин Въртел дори не трепна.
— Господин Лале, той е изровил всичко за миналото ни!
— И к’во толкова? Пак мога да му откъсна …аната зашита тиква.
— Не можете — възрази зомбито. — Вашият колега ще ви обясни причината.
— Защото нашето приятелче адвокатът има много копия от папката. Нали, господин Въртел? И вероятно ги пази къде ли не в случай на смъ… да, де, в случай на…
— … непредвидени произшествия — невъзмутимо довърши вместо него зомбито. — Досетлив сте. Господа, кариерата ви досега е извънредно интересна. Още сте млади. Вашите способности са ви тласнали доста напред за кратко време и са ви заслужили особена слава в избраната от вас професия. Разбира се, нямам представа каква задача ви е възложена — подчертавам, че дори нищо не подозирам, — но не се съмнявам, че накрая ще удивите всички ни.
— Тоя знае ли за поръчката в Куирм? — попита господин Лале.
— Да — потвърди господин Шиш.
— Оная история с телената мрежа, раците и …ания банкер?
— Да.
— А знае ли какво стана с кученцата и хлапето?
— Вече знае. Осведомен е за почти всичко. Много хитро. Господин Въртел, а знаете ли и къде са заровени телата?
— Вече говорих с една-две от жертвите ви — заяви зомбито. — Но доколкото ми е известно, никога не сте извършвали престъпление на територията на Анкх-Морпорк, иначе в никакъв случай не бих могъл да се обърна към вас.
— Кой казва, че никога не сме извършвали …ано престъпление в Анкх-Морпорк? — засегна се господин Лале.
— Доколкото съм осведомен, досега не сте идвали в този град.
— Тъй ли? Цял …ан ден бяхме тук!
— А заловиха ли ви? — настоя господин Въртел.
— Не!
— Значи не сте извършили престъпление. Позволете ми да изразя надеждата си, че вашата работа тук не включва никакви криминални деяния.
— Изобщо не се тревожете за това — подхвърли господин Шиш.
— Местната Градска стража се отличава с извънредна упоритост в някои случаи. А различните гилдии ревниво пазят професионалните си територии.
— Ние сме настроени много почтително към полицията — сподели господин Шиш. — И уважаваме работата, която вършат.
— Ние направо си ги обичаме …аните ченгета — добави господин Лале.
— Ако някой проведе благотворителен бал в полза на полицията, ние първи ще си купим билети — продължи господин Шиш.
— Особено ако са на декоративна поставка — допълни мисълта му господин Лале, — щото харесваме хубавите неща.
— Само исках да се уверя, че всички разбираме положението — натърти господин Въртел и рязко затвори чантата си.
Стана, кимна им и излезе сковано от стаята.
— А бе, що не му… — подхвана господин Лале.
Господин Шиш опря показалец до устните си. Пристъпи безшумно към вратата и я отвори. Адвокатът си бе отишъл.
— Тоя знае за к’ва …ана работа сме дошли! — разгорещено прошепна господин Лале. — К’ви са тия …ани преструвки?
— Ами той е адвокат — обясни изчерпателно господин Шиш. — Много приятно място — отбеляза излишно силно, оглеждайки обстановката.
Господин Лале също се озърна.
— А, не — възрази презрително. — И аз тъй си помислих отначало, ама всичко е …ано подражание на барок, присъщо за края на осемнадесети век. Всички съотношения са сбъркани. Видя ли ги ония колони във фоайето, видя ли ги, а? Ефебиански …ан стил от шести век, ама …ните капители са от Втората империя в Джелибейби! Едва не си залепих устата от стискане, за да не се разхиля.