— Да, сър. Макар че поначало е трудно да се върви в друга посока.
Пак последваха проточеният впит поглед и внезапното размразяване на лицето.
— Несъмнено. Желая ви приятен ден, господин Дьо Слов. И… гледайте къде стъпвате. Сигурен съм, че не бихте искал и вие да се превърнете в новина… Нали?
Уилям обръщаше думите на Патриция и така, и иначе, излизайки от двореца, а не е особено здравословно да си дълбоко замислен, когато крачиш по улиците на Анкх-Морпорк.
Подмина ССПГ Диблър с разсеяно кимане, но пък господин Диблър също не му обърна внимание, защото беше зает. Имаше двама клиенти. Двамина наведнъж беше рядка случка, освен ако единият нарочно насъскваше другия да си докара белята. Тези обаче го притесняваха. Те оглеждаха стоката.
ССПГ Диблър продаваше своите хлебчета и питки с пълнеж навсякъде из града, дори пред Гилдията на убийците. Беше прозорлив познавач на човешкия характер и извънредно прозорливо преценяваше кога да свърне невинно зад ъгъла и да се впусне в лудешки бяг. Току-що осъзна, че е имал особено лош късмет, но беше твърде късно.
Не срещаше често екзекутори. Насилници — да, но пък те винаги си имаха някакви смахнати подбуди и обикновено посягаха на своите приятели и роднини. Бе срещал и предостатъчно наемни убийци, които обаче си вършеха работата с несъмнен стил и спазваха строги правила.
Тези двамата бяха екзекутори. Е, грамадният с ивиците прашец по костюма и дъх на нафталин май беше просто зъл бандит, значи не представляваше неразрешим проблем. Но дребничкият с пригладената коса просто вонеше на мъчителна и неотвратима смърт. Човек не срещаше често погледа на тип, който убива, защото в момента това му се струва най-целесъобразно.
Диблър се постара да движи ръцете си плавно и кротко, когато отвори специалния контейнер в подноса. Там държеше наденичките, които съдържаха 1) месо; 2) от установено четирикрако животно; 3) вероятно обитаващо сушата.
— Господа, позволете да ви препоръчам тези — изрече настойчиво, но вкоренените навици трудно се предават, затова добави: — От най-качествено свинско месо.
— Значи са много вкусни, а?
— Нищо друго няма да можете да хапнете, господине.
— А от другите нямаш ли? — попита вторият клиент.
— Моля?
— От ония с копита, зурли и плъхове, паднали в мелачката?
— Господин Лале търси — преведе господин Шиш — по-органични наденици.
— Ъхъ — потвърди господин Лале, — много екологично съм настроен, не ща да остават отпадъци.
— Сигурни ли сте?… Добре, добре, все едно не съм питал! — вдигна ръце Диблър. Държанието на двамината показваше, че са абсолютно сигурни за всичко. — Ами-и, значи искате скапани… тоест по-нискокачествени наденици… тъй ли?
— И да има …ани нокти в тях — натърти господин Лале.
— Ами аз… предлагам… и бих могъл… — Диблър се примири. Беше търговец. Каквото и да продаде, все е добре. — Позволете да ви разкажа за тези наденички — подхвана той, включвайки въображаемия двигател на заден ход. — Когато ножът отрязал палеца на някакъв човек в кланицата, те не спрели мелачката. Едва ли ще намерите плъх в тях, защото плъховете дори не припарват до онова място. Но пък има месо от животни, които… Нали сте чували да казват, че животът започнал в нещо като грамадна гъста супа? Същото е с тези наденички. Ако искате лоши наденички, по-добри няма да намерите.
— Пазиш ги за избрани клиенти, а? — подхвърли господин Шиш.
— Господине, за мен всеки клиент е един-единствен.
— А имаш ли горчица?
— Хората я наричат горчица — увлече се Диблър, — но аз…
— Аз обичам …аната горчица — заяви господин Лале.
— … я наричам великолепна горчица! — довърши Диблър, без да се запъне.
— Ще вземем две — съобщи господин Шиш, без да подаде пари.
— За моя сметка! — тутакси прояви щедрост Диблър, зашемети две наденички, пъхна ги в хлебчета и ги подаде.
Взе ги господин Лале, който прибра и гърненцето с горчицата.
Диблър ги проследи с поглед. В Анкх-Морпорк рядко се срещаха хора, които да говорят с толкова многоточия в изреченията.
Пред голяма сграда на улица „Желан сапун“ се бе събрала многолюдна тълпа и спрелите каруци вече се проточваха чак до Широката улица. Уилям помисли, че щом има тълпа, някой трябва да опише причината за струпването й.
В този случай не беше трудно да се установи причината. Един мъж стоеше на тесния перваз на четвъртия етаж, опрял гръб до стената, и зяпаше изцъклено надолу.