- Откъде идвате, господине? - попитал Форсит.
- От Монтбъри.
- Какво сте правили там?
- Бях... бях у приятели.
- Имената им?
Колебанието и проблесналата в очите на водача паника още повече заинтригували Форсит. Той насочил джобното си фенерче към лицето на мъжа и забелязал драскотина на бузата му.
- Какво ви е на лицето?
- Одраска ме един нисък клон, който не бях видял.
Това не убедило полицая.
- Защо карахте толкова бързо?
- Аз... съжалявам. Бързах. Прав сте, не трябваше да...
- Пили ли сте, господине?
- Не.
Дрегерът показал, че мъжът наистина не бил консумирал алкохол. Колата изглеждала в ред и като разгледал вътрешността на светлината на фенера си, полицаят не видял празна кутийка от лекарства или други опаковки, които обикновено се търкалят по задните седалки на автомобилите на наркоманите. Но интуицията му заработила - нещо му подсказвало, че този човек е прекалено възбуден и в същото време твърде спокоен, за да го остави да си тръгне. Внезапно забелязал това, което дотогава му било убягнало: ръцете на мъжа били мръсни, обувките му - покрити с кал, панталоните - мокри.
- Излезте от колата, господине - наредил Форсит.
- Защо? А? Защо? - замънкал водачът.
- Не спорете, излезте от колата.
Човекът се противял и раздразненият полицай решил да го измъкне насила и да го арестува за опит за възпрепятстване на органите на реда. Отвел го в централното управление на полицията в региона, където сам направил изискуемите от регламента снимки и отворил базата данни с пръстови отпечатъци. Информацията, която се появила на екрана на компютъра му, за миг го озадачила. После, макар че било един и половина през нощта, вдигнал телефона, тъй като преценил, че откритието е достатъчно важно, за да изкара от леглото сержант Пери Гахалоуд от Криминалния отдел на щатската полиция.
Три часа по-късно, около четири и половина сутринта, и мен ме събуди звънът на телефона.
- Писателче? Сержант Гахалоуд на телефона. Къде сте?
- Сержант? - отвърнах в полусъзнание. - В леглото си съм, в Ню Йорк, къде да бъда? Какво става?
- Хванахме птичето - каза той.
- Моля?
- Подпалвача на къщата на Хари... Арестувахме го тази нощ.
- Какво?
- Седнали ли сте?
- Дори съм легнал.
- Толкова по-добре. Че иначе току-виж сте получили удар.
2.
Краят на играта
- Понякога ще се чувствате обезсърчен, Маркъс. Нормално е. Казах ви, че да пишеш, е, като да се боксираш, но то е и като да тичаш. Затова непрекъснато ви пращам да търчите - ако имате моралната сила да извършвате дълги преходи, да устоявате до края, да влагате всичко, на което сте способен, цялото си сърце, и да стигнете до финиша, значи, можете да пишете. Никога не оставяйте умората или страхът да ви пречат. Напротив, използвайте ги, за да продължавате напред.
- Кажете все пак.
- Бенджамин Рот.
Въздъхнах.
- Значи, вие мислите, че Робърт Куин е убил Нола Келерган?
- Да кажем, че е възможно.
- Нека да поговоря с него.
- Няма начин.
В този момент в кабинета влезе, без да чука, някакъв човек и Гахалоуд веднага застана мирно. Беше Лансдейн, началникът на щатската полиция.
- Цяла сутрин говорих по телефона с губернатора, с журналисти и с това бедствие Рот.
- Журналисти ли? За какво?
- За онзи тип, когото сте арестувани през нощта.
- Да, господине. Мисля, че имаме сериозна следа.
Началникът сложи приятелска ръка на рамото на Гахалоуд.
- Пери... Повече не можем да продължаваме.
- Как така?
- Тази история няма край. Да бъдем сериозни, Пери. Вие сменяте виновните като носни кърпички. Рот казва, че ще направи скандал. Губернаторът иска на това да се сложи край. Време е да затворим досието.
- Но, началник, разполагаме с нови улики! Смъртта на майката на Нола, арестът на Робърт Куин. На път сме да открием нещо!
-Първо беше Куебърт, после Кейлъб, сега бащата или Куин, или Стърн, или Господ. Какво имаме срещу бащата? Нищо. Против Стърн? Нищо. Против Робърт Куин? Нищо.
- Имаме проклетия бидон от бензин...
- Рот казва, че без проблеми ще убеди кой да е съдия в невинността на Куин. Смятате ли да го обвините официално?
- Естествено.
- Значи, ще изгубите, Пери. Повтарям, ще изгубите. Вие сте добро ченге, Пери. Несъмнено най-доброто. Понякога обаче човек трябва да умее да се отказва.
- Но, началник...
- Не си проваляйте края на кариерата, Пери. Няма да ви обиждам, като веднага ви отнема разследването. От приятелски чувства към вас ви давам двайсет и четири часа. Утре в седемнайсет часа ще дойдете в кабинета ми и ще ми съобщите официално, че прекратявате разследването по случая „Келерган“. Така че, за да спазите приличие, имате двайсет и четири часа да информирате колегите си, че предпочитате да се откажете. Заведете някъде семейството си през уикенда, заслужили сте го.