- Ами аз... вече не знам. Да... може би... но... Мислите, че е направил нещо лошо на малката? Че е бил той?
След тези думи тя се втурна в тоалетната да повръща.
Разговорът не ни водеше доникъде. Тръгнахме си, без да сме научили нищо ново. Времето беше срещу нас. В колата предложих на Гахалоуд да покаже на Робърт снимката на черния „Монте Карло“, която беше смазващо доказателство.
- Няма да има полза - отвърна той. - Рот знае, че Лансдейн е на път да се откаже, и вероятно е посъветвал Куин да печели време. Куин няма да проговори. А ние ще сме окончателно прецакани. Утре в седемнайсет часа следствието ще е приключило, другарчето ви Барнаски ще си изпълни номера пред всички телевизии в страната. Робърт Куин ще е свободен, а на нас цяла Америка ще ни се подиграва.
- Освен ако...
- Освен ако не стане чудо, писателче. Освен ако не разберем какво е правел Куин снощи, та толкова е бързал. Жена му казва, че е заспала в единайсет часа. Той е бил арестуван към полунощ. Значи, след един час. Поне знаем, че е бил в областта. Но къде?
Според Гахалоуд можехме да предприемем само едно: да отидем там, където Робърт Куин е бил арестуван, и да се опитаме да възстановим маршрута му. Сержантът дори си позволи лукса да прекъсне почивния ден на полицай Форсит и да го извика да дойде на място. Срещнахме се час по-късно, на изхода на Орора. Тогава той ни заведе до един участък от пътя за Монтбъри.
- Тук беше - каза ни.
Пътят беше прав, обграден от шубраци. Което с нищо не ни помагаше.
- Какво точно стана? - попита Гахалоуд.
- Идвах от Монтбъри. Рутинно патрулиране. Когато тази кола внезапно изникна пред мен.
- Как така изникна?
- Появи се на кръстовището, на пет-шестстотин метра по-нататък.
- Какво кръстовище?
- Не знам с кой път се пресича, но със сигурност е кръстовище, има знак „Стоп“. Знам го, защото това е единственият „Стоп“ в този участък.
- Онзи „Стоп“ там ли? - рече Гахалоуд, като гледаше в указаната посока.
- Онзи „Стоп“ там - потвърди Форсит.
Внезапно нещо прищрака в главата ми. Извиках:
- Това е пътят към езерото!
- Какво езеро? - попита Гахалоуд.
- Това е пресечката с пътя, който води към езерото на Монтбъри.
Тръгнахме към кръстовището, откъдето поехме по пътя за езерото. След стотина метра стигнахме до паркинга. Бреговете на езерото бяха в плачевно състояние. Есенните проливни дъждове ги бяха буквално изорали. Всичко бе потънало в кал.
*
Вторник, 11 ноември 2008 г., 8 ч.
Цяла колона полицейски автомобили пристигнаха на паркинга край езерото. С Гахалоуд изчакахме малко в колата му. Като видях камионетките на екипите от водолази, го попитах:
- Добре ли знаете какво правите, сержант?
- Не. Но нямаме избор.
Това ни беше последният коз. Краят на играта. Робърт Куин със сигурност бе идвал тук. Бе газил в калта, за да стигне до водата, бе идвал, за да хвърли нещо в езерото. Такава поне беше нашата хипотеза.
Излязохме от колата и отидохме при водолазите, които се готвеха за работа. Шефът на екипа даде някои наставления на своите хора, после се обърна към Гахалоуд.
- Какво търсим, сержант?
- Всичко. Каквото и да е. Документи, оръжие. Нямам представа. Нещо свързано със случая „Келерган“.
- Знаете, че в това езеро се хвърлят отпадъци. Ако можете да бъдете малко по-точен...
- Мисля, че това, което търсим, е достатъчно очевидно и хората ви ще го познаят, когато го намерят. Но още не знам какво е.
- На каква дълбочина в езерото според вас?
- Близо до брега. Да кажем, на разстояние едно хвърляне от брега. Бих търсил на отсрещната страна. Заподозреният е бил покрит с кал и е имал драскотина на лицето, вероятно от нисък клон. Възможно е да е искал да скрие предмет там, където никой не би имал желание да ходи да търси. Затова мисля, че е бил на отсрещния бряг, който е обрасъл с храсти и тръни.
Търсенето започна. Застанахме край водата близо до паркинга и се загледахме във водолазите, които изчезваха под водата. Беше голям студ. Измина един час, без да се случи нищо. Стояхме точно до шефа на водолазите и слушахме редките съобщения по радиостанцията.
В девет и трийсет Лансдейн се обади на Гахалоуд, за да го наругае. Викаше толкова силно, че чух целия разговор.
- Кажете ми, че не е вярно, Пери!
- Кое не е вярно, началник?
- Мобилизирали сте водолазите?
- Да, господине.
- Вие сте напълно откачили. На път сте да си провалите кариерата. Мога да ви уволня за подобна инициатива! В седемнайсет часа давам пресконференция, на която вие ще присъствате. Ще обявите, че разследването е приключено. И се оправяйте с журналистите. Вече няма да ви прикривам задника, Пери! Писна ми!