- Но как можеш да си толкова сигурен?
-
Куебърт ще го отнесе! Тялото беше до къщата му! Всичко е против него!
- По дяволите, а ако го оправдаят?
-
Няма. Повече никога не споменавай тази история, ясно?
Джени долови някакво движение и се скри в дневната. Видя началника Прат да излиза от къщата. Щом чу, че колата потегля, се втурна в кухнята, където завари мъжа си, напълно смазан.
- Какво става, Травис? Чух целия ви разговор! Какво криеш от мен? Какво криеш за Нола Келерган?
Джени Дон: Тогава Травис ми разказа всичко. Показа ми пандантива, обясни, че го бил запазил, за да не забравя никога какво е направил. Взех пандантива, казах, че ще се погрижа за всичко. Исках да предпазя съпруга си, исках да предпазя двойката ни. Винаги съм била сама, сержант. Нямам деца. Имам само Травис. Не исках да рискувам да го изгубя... Много се надявах, че разследването бързо ще приключи и че ще обвинят Хари. Но ето че Маркъс Голдман взе да рови в миналото, уверен, че Хари е невинен. Беше прав, обаче не можех да го оставя да го докаже. Не можех да го оставя да открие истината. Тогава реших да му изпращам писма. Подпалих проклетия корвет. Но той не обръщаше внимание на предупрежденията ми! Затова реших да подпаля къщата му.
Откъс от разпита на Робърт Куин
Сержант П. Гахалоуд: Защо направихте това?
Робърт Куин: Заради дъщеря ми. Тя много се безпокоеше от вълнението, което цареше в града, след като откриха тялото на Нола. Беше загрижена, държеше се странно. Тръгваше си от „Кларкс“ без причина. В деня, в който вестниците публикуваха откъса от книгата на Голдман, изпадна в дива ярост. Беше ужасяващо. Като излизах от служебната тоалетна, я видях да се измъква от задния вход. Реших да я проследя.
Четвъртък, 10 юли 2008 г.
Тя паркира на горския път и бързо излезе от колата, като грабна бидона с бензин и спрея с боя. Беше си сложила градински ръкавици, за да не оставя отпечатъци. Той с мъка я следваше отдалече. Когато се появи изпод дърветата, тя вече беше намацала с боя рейндж роувъра и изливаше бензин под навеса на входа.
- Джени! Спри! - изкрещя баща й.
Тя побърза да драсне една кибритена клечка и да я хвърли на земята. Входът на къщата веднага пламна. Изненадана от силата на пламъците, отстъпи няколко метра, като криеше лице с ръцете си. Баща й я хвана за раменете.
- Джени! Луда ли си!
- Ти не разбираш, татко! Какво правиш тук? Махай се! Махай се!
Той изтръгна бидона от ръцете й.
- Бягай! - нареди й. - Бягай, преди да са те пипнали!
Тя изчезна в гората и се качи в колата си. Той трябваше да се отърве от бидона, но паниката му пречеше да разсъждава. Накрая изтича до плажа и го скри в гъсталака.
Откъс от разпита на Джени Е. Дон
Сержант П. Гахалоуд: И после?
Джени Дон: Умолявах баща ми да стои настрана от всичко това. Не исках да се замесва.
Сержант П. Гахалоуд: Но той вече е бил замесен. Какво направихте след това?
Джени Дон: Откакто беше признал, че е принуждавал Нола да му прави фелацио, натискът върху началника Прат се усилваше. Той, който в началото беше толкова уверен в себе си, взе да омеква. Щеше всичко да признае. Трябваше да се отървем от него. И да приберем оръжието.
Сержант П. Гахалоуд: Той е бил запазил оръжието...
Джени Дон: Да. Това1 беше служебното му оръжие. Открай време.
Откъс от разпита на Травис С. Дон
Травис Дон: Никога няма да си простя това, което направих, сержант. Трийсет и три години не мога да го забравя. От трийсет и три години ме преследва.
Сержант П. Гахалоуд: Едно не разбирам. Вие сте ченге, а сте запазили пандантива, който е сериозна улика.
Травис Дон: Не можех да се отърва от него. Този пандантив е моето наказание. Напомня ми за миналото. От трийсети август седемдесет и пета насам не е минал ден, без да се затворя някъде, за да го съзерцавам. А и какъв риск имаше някой да го намери?
Сержант П. Гахалоуд: Ами Прат?
Травис Дон: Той щеше да проговори. Откакто разбрахте за него и Нола, беше уплашен до смърт. Един ден ми се обади по телефона. Настояваше да ме види. Срещнахме се на плажа. Каза ми, че иска всичко да си признае, след което да сключи сделка с прокурора, и че аз трябва да направя същото, защото, тъй или инак, истината ще излезе наяве. Същата вечер отидох в мотела. Опитах се да го вразумя. Но той отказа да ме чуе. Показа ми стария си колт, който държеше в чекмеджето на нощното си шкафче, и заяви, че още на другия ден ще ви го донесе. Щеше да проговори, сержант. Тогава изчаках да ми обърне гръб и го убих с един удар на палката. Взех колта и избягах.