Сержант П. Гахалоуд С един удар на палката? Като Нола!
Травис Дон: Да.
Сержант П. Гахалоуд: Същото оръжие?
Травис Дон: Да.
Сержант П. Гахалоуд: Къде е сега?
Травис Дон: Това е служебната ми палка. Така решихме с Прат по онова време. Той каза, че най-добрият начин да скриеш оръдието иа престъплението е да го оставиш пред очите на всички. Колтът и палката, които носехме на коланите си, докато търсехме Нола, бяха оръдията на престъплението.
Сержант П. Гахалоуд: Тогава защо накрая решихте да се отървете от тях? И как колтът и пандантивът са попаднали у Робърт Куин?
Травис Дон: Джени ме притискаше. И аз отстъпих. След смъртта на Прат тя си бе изгубила съня. Беше на края на силите си. Каза, че не бива да ги държим вкъщи, че ако разследването на убийството на Прат стигне до нас, сме свършени. Накрая успя да ме убеди. Исках да ги хвърля в морето, там, където никой никога нямаше да ги намери. Но Джени се паникьоса и пое инициативата, без да се допита до мен. Помоли баща си да свърши работата.
Сержант П. Гахалоуд: Защо баща си?
Травис Дон: Мисля, че ми нямаше доверие. Не бях успял да се отърва от пандантива през трийсет и трите изминали години и тя се боеше, че и сега няма да мога. Винаги е имала непоклатима вяра в баща си, смяташе, че само той е способен да й помогне. А и той беше извън всяко подозрение... Милият Робърт Куин.
9 ноември 2008 г.
Джени се втурна в къщата на родителите си. Знаеше, че баща й е сам. Беше в дневната.
- Татко! - извика тя. - Татко, имам нужда от помощта ти!
- Джени! Какво става?
- Не задавай въпроси. Имам нужда да ме отървеш от това.
Тя му подаде един найлонов плик.
- Какво е това?
-
Не питай. Не го отваряй. Много е сериозно. Само ти можеш да ми помогнеш. Трябва да го хвърлиш някъде, където никой никога няма да го намери.
-
Неприятности ли имаш?
- Да. Така мисля.
- Тогава ще го направя, милинка. Бъди спокойна. Ще направя всичко, което мога, за да ти спестя неприятностите.
- Само не отваряй плика, татко. Трябва единствено да ме отървеш от него завинаги.
Но щом тя си тръгна, Робърт отвори плика. Изпадна в паника, като видя какво има вътре. Уплаши се дъщеря му да не е убийца и реши още същата нощ да изхвърли съдържанието на плика в езерото край Монтбъри.
Откъс от разпита на Травис С. Дон
Травис Дон: Когато научих, че Робърт Куин е арестуван, разбрах, че всичко е свършено. Че трябва да действам. Казах си, че трябва него да набедя. Поне временно. Знаех, че ще иска да защити дъщеря си и че ще издържи ден-два. Колкото щеше да ни е нужно на мен и Джени да отидем в страна, с която нямаме договор за екстрадиция. Заех се да търся доказателство срещу Робърт. Разрових се в семейните албуми на Джени, като се надявах да намеря някоя снимка на Робърт и Нола и да напиша на гърба й нещо компрометиращо. И ето че попаднах на тази снимка - той и черен шевролет „Монте Карло“. Какво изключително съвпадение! Написах с химикалка датата август седемдесет и пета и ви донесох снимката.
Сержант П. Гахалоуд: Началник Дон, време е да ни разкажете какво всъщност се случи на трийсети август седемдесет и пета година.
*
- Изключете го, Маркъс! - изкрещя Хари. - Умолявам ви, изключете го! Не мога да слушам това.
Веднага изключих видеото. Хари плачеше. Стана от канапето и се залепи за прозореца. Навън валеше едър сняг. Осветеният град беше великолепен.
- Съжалявам, Хари.
- Ню Йорк е забележително място - прошепна той. - Често се питам какъв щеше да е животът ми, ако бях останал тук, вместо да замина за Орора в началото на лятото на седемдесет и пета.
- Нямаше да познаете любовта - казах.
Той се загледа в нощта.
- Как разбрахте, Маркъс?
- Как разбрах кое? Че не вие сте написали „Произходът на злото“? Малко след арестуването на Травис Дон пресата започна да пише по случая и няколко дни по-късно ми се обади Елайджа Стърн. На всяка цена искаше да ме види.
*
Петък, 14 ноември 2008 г.
Имението на Елайджа Стърн, близо до Конкорд, Н. X.
- Благодаря ви, че дойдохте, господин Голдман.
Елайджа Стърн ме прие в кабинета си.