Ето така научих заедно с потресената Америка какво се бе случило преди няколко часа: сутринта в Гуз Коув дошъл екип градинари по заявка на Хари - щели да засаждат хортензии близо до къщата. Като разкопавали земята, попаднали на човешки кости, заровени на метър дълбочина, и веднага уведомили полицията. Бързо извадили цял скелет, след което арестували Хари.
По телевизията всичко протичаше много скоростно. Редуваха се кадри от Орора, от местопрестъплението, от Конкорд, столицата на Ню Хампшър, разположена на шейсет мили в северозападна посока, където Хари беше затворен в предварителния арест от Криминалния отдел на щатската полиция. Изпратени на място журналистически екипи вече следяха отблизо разследването. Изглежда, намерена заедно с тялото улика позволяваше да се смята, че това са останките на Нола Келерган. Според едно отговорно лице от полицията, ако тази информация се потвърдеше, Хари Куебърт щеше да бъде заподозрян и за убийството на Дебора Купър, последната, видяла Нола жива на 30 август 1975 година, и намерена убита същия ден, след като извикала полицията. Беше абсолютно смайващо. Мълвата се движеше лавинообразно. Новините се разпространяваха в страната в реално време, подхванати от телевизията, радиото, интернет и социалните мрежи: Хари Куебърт, шейсет и седем годишен, един от най-големите автори от втората половина на века, беше мерзък убиец на дете.
Дълго време ми требваше, за да осъзная какво точно се случва, може би няколко часа. В двайсет часа, когато разтревоженият Дъглас дойде вкъщи да се увери, че се държа, все още бях убеден, че става дума за грешка. Казах му:
- Как могат да го обвиняват в две убийства, след като дори не са сигурни, че това са останките на Нола!
- Във всеки случай имало е заровен труп в градината му.
- Но защо ще вика хора да копаят на мястото, където е заровил тялото? Няма никаква логика! Трябва да тръгвам.
- За да отидеш къде?
- В Ню Хампшър. Да защитя Хари.
Дъглас отговори с онзи здрав разум, който отличава хората, родом от Средния запад:
- В никакъв случай, Марк. Не отивай там. Не се завирай в тази лайнарница.
- Хари ми се обади по телефона.
- Кога? Днес ли?
- Към един на обед. Предполагам, че е било обаждането, на което има право. Трябва да го подкрепя! Много е важно.
- Важно? Важна е втората ти книга. Надявам се, че не си ме преметнал и че ще донесеш готов ръкопис в края на месеца. Барнаски е на път да те зареже. Осъзнаваш ли какво ще се случи с Хари? Не се навирай в този батак, Марк, прекалено си млад! Не си съсипвай кариерата.
Не отговорих. По телевизията заместник щатският прокурор даваше пресконференция. Той изброи обвиненията, предявени срещу Хари: предумишлено отвличане и двойно предумишлено убийство. Хари бе официално обвинен в убийството на Дебора Купър и Нола Келерган. А за отвличането и убийствата го чакаше смъртна присъда.
Падението на Хари едва започваше. Кадрите от предварителното изслушване, което се проведе на следващия ден, обиколиха страната. Пред десетки телевизионни камери и фотографски светкавици всички го видяха как влиза в съдебната зала, окован в белезници и под полицейска охрана. Имаше много измъчен вид: мрачно изражение, небръснат, разрошен, с разкопчана риза, с подути очи. Адвокатът му Бенджамин Рот беше с него. Рот се ползваше с добра репутация в Конкорд и често го бе съветвал в миналото. Бях го срещал в Гуз Коув, така че го познавах донякъде.
Чудото на телевизията позволи на цяла Америка да проследи на живо изслушването, на което Хари пледира невинен в престъпленията, за които го обвиняваха, и да види как съдията нарежда задържането му в предварителния арест в щатския мъжки затвор в Ню Хампшър. Това беше само началото на бурята - в този момент все още хранех наивната надежда за бърз изход, но час след изслушването ми позвъни Бенджамин Рот.
- Хари ми даде номера ви - каза ми. - Настоя да ви се обадя, иска да ви увери, че е невинен и че никого не е убивал.
- Знам, че е невинен! - отвърнах. - Убеден съм в това. Как е той?
- Зле, както можете да си представите. Ченгетата го притискат. Призна, че е имал връзка с Нола през лятото преди изчезването й.
- Знаех за Нола. А за останалото?
Рот се поколеба за миг, преди да отговори:
- Отрича. Но...
Прекъснах го.
- Но какво? - попитах неспокойно.