- Маркъс, няма да скрия от вас, че ще е трудно. Разполагат със сериозни улики.
- Какво разбирате под сериозни? Говорете, за бога! Държа да знам!
- Това трябва да си остане между нас. Никой не бива да научава.
- Няма да кажа на никого. Можете да ми имате доверие.
- При останките на момичето полицаите са намерили и ръкописа на „Произходът на злото“.
- Какво?
- Да, ръкописът на онази прословута книга е бил заровен заедно с нея. Хари здравата го е загазил.
- Даде ли някакви обяснения?
- Да. Казва, че тя е героинята на книгата му. Че все стояла в дома му, в Гуз Коув, и че вземала готовите страници да ги чете. Казва, че няколко дни преди да изчезне, взела целия ръкопис със себе си.
- Какво? - възкликнах. - Тя е героинята на книгата му?
- Да. Това в никакъв случай не трябва да се разчува. Можете да си представите скандала, ако медиите научат, че една от най-продаваните книги в Америка през последните петдесет години не е просто измислена любовна история, за каквато всеки я е смятал, а плод на незаконна любовна връзка на трийсет и четири годишен мъж с петнайсетгодишно момиче.
- Дали можете да го освободите под гаранция?
- Под гаранция? Май не сте разбрали колко сериозно е положението, Маркъс. Няма свобода под гаранция, когато говорим за най-тежкото престъпление. Хари рискува смъртоносна инжекция. След десетина дни ще трябва да се представи пред голямото жури, което ще реши дали да подкрепи обвиненията и да насрочи процес. Това нерядко е само формалност. Няма никакво съмнение, че процес ще има. След шест месеца, може би след година.
- А междувременно?
- Ще остане в затвора.
- Дори да е невинен?
- Такъв е законът. Пак ви казвам, положението е сериозно. Обвиняват го в убийство на двама души.
Обезсърчено се отпуснах на канапето. Трябваше да говоря с Хари.
- Кажете му да ми се обади! - настоях аз. - Много е важно.
- Ще му предам - отвърна Рот.
- Кажете му, че е наложително да разговарям с него и че очаквам обаждането му!
Веднага след като затворих, извадих „Произходът на злото“ от библиотеката си. На първата страница имаше посвещение от Учителя:
На Маркъс, най-блестящият ми ученик.
Приятелски
X Л. Куебърт, май 1999 г.
Зачетох се в книгата, която не бях разтварял от години. Беше любовна история, в повествованието бяха включени епистоларни пасажи. История на мъж и жена, които се обичаха, без да имат право да се обичат. Значи, тайнственото момиче, за което още не знаех нищо, е било главната му героиня. Когато посред нощ приключих с четенето, дълго се вглеждах в заглавието. И за първи път се запитах какво означава. Защо „Произходът на злото"? За какво зло говореше Хари?
*
Изминаха три дни, през които ДНК анализът и зъбните отпечатъци потвърдиха, че откритият в Гуз Коув скелет е на Нола Келерган. Огледът на костите позволи да се установи, че става дума за около петнайсетгодишно дете, което показваше, че Нола е умряла приблизително в момента на изчезването си. И главно, една фрактура на задната част на черепа даваше основание да се твърди със сигурност, дори повече от трийсет години след събитията, че смъртта е настъпила вследствие на поне един получен удар - ясно бе, че Нола Келерган е била пребита.
Нямах никакви вести от Хари. Опитвах се да вляза във връзка с него чрез щатската полиция, затвора или Рот, но неуспешно. Въртях се из апартамента си, измъчваха ме хиляди въпроси, притесняваше ме тайнственото му обаждане. В края на седмицата не издържах. Реших, че нямам друг избор и трябва да отида да видя какво става в Ню Хампшър.
Рано в понеделник, на 16 юни 2008 година, сложих куфарите си в багажника на рейндж роувъра и напуснах Манхатън, поемайки по Франклин Рузвелт Драйв покрай Ийст Ривър. Преминах през Харлем и Бронкс, преди да тръгна по път № 1-95 в северна посока. За да избегна риска да ме убедят да се откажа и кротко да се прибера у дома, предупредих родителите ми, че съм на път за Ню Хампшър, чак когато навлязох доста навътре в щата Ню Йорк. Майка ми заяви, че съм луд.
- Но какви ги вършиш, Марки? Ще идеш да защитаваш този престъпник?
- Не е престъпник, мамо. Приятел ми е.
- Е, значи, приятелите ти са престъпници! Татко ти е до мен и казва, че бягаш от Ню Йорк заради книгите.
- Не бягам.
- А заради жена ли?
- Казах ти, че не бягам. И в момента нямам приятелка.
- Кога ще имаш приятелка? Сетила се бях за онази Наталия, с която ни запозна миналата година. Много мила шикса3. Защо не й се обадиш?
- Но ти не можеше да я понасяш.
- И защо вече не пишеш книги? Всички те обичаха, когато беше голям писател.