- Как, да му се не види, Лутър се е сдобил с всичко това? - попитах.
- Не знам - отвърна Стърн. - Но не бих се учудил, ако е прониквал в дома на Хари.
Замислих се. Спокойно е можел да открадне писмата през няколкото дни, през които Хари е отсъствал от Орора. Защо обаче Хари никога не ми беше казвал, че писмата са изчезнали? Помолих да взема със себе си кутията и Стърн ми я даде. У мен се зараждаше огромно подозрение.
*
В Ню Йорк Хари тихо плачеше, докато слушаше разказа ми.
- Когато видях тези писма - обясних му аз, - всичко в главата ми се обърка. Спомних си за вашата книга, тази, която бяхте оставили в шкафчето във фитнес залата, „Чайките на Орора“. И си дадох сметка за това, което не бях забелязал през цялото време - в „Произходът на злото“ няма чайки. Как е могло да ми убегне толкова дълго! Нито една чайка! А сте се били заклели да вкарате чайки! В този миг осъзнах, че не вие сте написали „Произходът на злото“. Книгата, която сте писали през лятото на седемдесет и пета година, е „Чайките на Орора“. Тази книга сте писали и нея Нола е преписвала на машина. Добих потвърждение за това, когато помолих Гахалоуд да сравни почерка на писмата, получени от Нола, с този от думите върху ръкописа, намерен до останките й. Разбрах, че почерците съвпадат, и ми стана ясно, че сте ме подвели, когато ме накарахте да изгоря прословутия написан на ръка текст. Той не е бил с вашия почерк. Не вие сте написали книгата, която ви превърна в прочут писател! Откраднали сте я от Лутър!
- Замълчете, Маркъс!
- Греша ли? Откраднали сте книга! Какво по-голямо престъпление може да извърши един писател? „Произходът на злото“ - ето защо сте озаглавили книгата така! А аз не разбирах защо една толкова красива история носи такова мрачно заглавие! Заглавието няма
връзка с книгата, а с вас. Вие дори ми го казахте: книгата няма отношение към думите, а към хората. От тази книга произхожда злото, което ви е разяждало оттогава насам, злото на угризението, изпитвано от самозванеца!
- Стига, Маркъс! Замълчете!
Хари плачеше. Аз продължих:
- Един ден Нола е оставила плик на вратата на къщата ви. Било е пети юли седемдесет и пета. Пликът е съдържал снимки на чайки и едно писмо, написано на любимата й хартия, в което е споменавала Рокланд и е казвала, че никога няма да ви забрави. Това е било през периода, когато сте се опитвали да не се виждате с нея. Но писмото никога не е стигнало до вас, защото Лутър, който я е шпионирал, го е взел веднага щом Нола е избягала. Ето как от този ден нататък той е започнал да си пише с Нола. Отговорил е на това писмо, като се е представил за вас. Тя на свой ред му е отговорила, мислела е, че пише на вас, но той е взел писмото й от вашата пощенска кутия. После е продължил да й пише, все така от ваше име. Ето защо е бродел край къщата ви. Нола е мислела, че си пише с вас, и тази кореспонденция с Лутър Кейлъб се е превърнала в „Произходът на злото“. Но, Хари! Как сте могли!
- Бях изпаднал в паника, Маркъс! През онова лято ми беше толкова трудно да пиша. Смятах, че никога няма да създам нещо свястно. Пишех тази книга, „Чайките на Орора“, но ми се струваше, че е пълен провал. Нола казваше, че е прекрасна, обаче нищо не можеше да ме успокои. Изпадах в кризи на дива ярост. Тя преписваше ръкописните ми страници, аз ги препрочитах и ги късах. Тя ме умоляваше да престана, повтаряше ми: „Не правете това, вие сте толкова блестящ. Моля ви, довършете я! Хари, лйбими, не бих понесла да не я довършите!“. Но аз не вярвах. Мислех, че никога няма да стана писател. Докато един ден Кейлъб позвъни на вратата ми. Каза ми, че не знае към кого да се обърне, затова бил дошъл при мен. Написал бил книга и се питаше струва ли си да я носи на издатели. Разбирате ли, Маркъс, той мислеше, че съм голям нюйоркски писател и че мога да му помогна.
*
20 август 1975 г.
- Лутър?
Хари отвори входната врата на къщата и не скри учудването си.
- До... Добър ден, Хари.
Настъпи смутено мълчание.
- Мога ли да направя нещо за вас, Лутър?
- Идфам по личен фъпрос. За съфет.
- Съвет? Слушам ви. Ще влезете ли?
- Благодаря. -
Двамата мъже се настаниха в дневната. Лутър беше нервен. Носеше дебел плик, който притискаше до гърдите си.