- От страх да не изгубите всичко? Бяхте готов да ви обвинят в убийство, но не и да разкриете истината за ръкописа?
- Да! Да! Защото целият ми живот е лъжа, Маркъс!
- Следователно Нола не е откраднала това копие. Казахте го с цел никой да не се усъмни, че вие сте авторът.
- Да. Но тогава откъде се е взел екземплярът, който намериха до нея?
- Лутър й го е бил оставил в пощенската кутия - отвърнах.
- В пощенската кутия?
- Лутър е знаел, че се готвите да бягате, чул ви е да говорите за това на плажа. Знаел е, че Нола ще замине без него, и точно така е завършил историята си - със заминаването на героинята. Написал й е едно последно писмо, в което й пожелава щастлив живот. И това писмо е включено в ръкописа, който ви е донесъл. Лутър е знаел всичко. Само че в деня на заминаването ви, вероятно в нощта на двайсет и девети срещу трийсети август, той изпитва нужда да затвори кръга. Иска да приключи историята си с Нола, както тя приключва в книгата му. И оставя едно последно писмо в пощенската кутия на Келерганови. Или по-скоро един последен пакет. Прощалното писмо и ръкописа, за да знае тя колко я обича. И тъй като съзнава, че никога вече няма да я види, написва на корицата: Сбогом, любима моя Нола. Най-вероятно е чакал до сутринта, за да е сигурен, че точно Нола ще прибере пощата. Както е правел винаги. Но когато намира писмото и пакета, Нола решава, че са от вас. Мисли, че няма да отидете в мотела. И декомпенсира. Подлудява.
Хари се свлече на пода - беше се хванал за сърцето си.
- Разкажете ми, Маркъс! Разкажете ми го вие! Искам да чуя вашите думи! Вашите думи са винаги толкова добре подбрани! Разкажете ми какво е станало на трийсети август седемдесет и пета година.
*
30 август 1975 г.
Един ден в края на август едно петнайсетгодишно момиче е убито в Орора. Името й е Нола Келерган. Всички, които ще чуете да говорят за нея, я описват като преливаща от живот и мечти.
Трудно е да се сведат причините за смъртта й до събитията от 30 август 1975-а. Може би всичко започва години по-рано: през шейсетте, когато родителите не виждат как болестта се настанява в детето им; или може би през една нощ на 1964-та, когато един младеж е пребит от банда пияни гамени, а един от тях, измъчван от угризения, се опитва да се откупи, като тайно се сближава с жертвата си; или през една нощ през 1969-а, когато един баща решава да премълчи тайната на дъщеря си. Или може би всичко започва през онзи юнски следобед на 1975-а, когато Хари Куебърт среща Нола и двамата се влюбват един в друг.
Това е историята на родителите, които не искат да видят истината за дъщеря си.
Това е историята на богат наследник, който в младостта си е бил дребно бандитче и е унищожил мечтите на един младеж, след което е живял, преследван от съвестта си.
Това е историята на един човек, който мечтае да стане голям писател и който се оставя бавно амбицията да го разяде.
Призори на 30 август 1975 година една кола спря пред къщата на Теръс Авеню 245. Лутър Кейлъб бе дошъл да се сбогува с Нола. Беше разтърсен - вече не знаеше дали са се обичали, или е сънувал, дали наистина си бяха писали всички тези писма. Но знаеше, че Нола и Хари смятат днес да избягат. Той също искаше да напусне Ню Хампшър и да избяга надалече, далече от Стърн. Мислите му се объркваха: човекът, възвърнал му вкуса към живота, се оказваше същият, който му го бе откраднал. Беше кошмарно. Сега бе важно единствено да завърши любовната си история. Трябваше да даде на Нола последното си писмо.
Бе го написал преди две седмици, в деня, когато чу Хари и Нола да казват, че ще избягат на 30 август. Побърза да завърши книгата си, даже занесе оригинала на Хари Куебърт. Искаше да знае дали си струва да го издаде. Само че сега нищо нямаше значение. Дори се отказа да си поиска текста. Имаше красиво подвързано напечатано копие за Нола. През тази събота, на този 30 август Лутър пусна в пощенската кутия на Келерганови последното писмо, което трябваше да сложи край на историята му, както и ръкописа, за да си спомня Нола за него. Как да озаглави тази книга? Нямаше представа. Никога нямаше да има книга, защо тогава да я озаглавява? Беше се задоволил да напише на корицата Сбогом, любима моя Нола. За да й пожелае добър път.
Паркирал на улицата, Лутър чакаше да се разсъмне. Чакаше Нола да излезе. Искаше само да се увери, че именно тя ще вземе книгата. Откакто си пишеха, винаги тя прибираше пощата. Продължи да чака, като се скри, доколкото можа. Никой не трябваше да го види, най-малко онзи грубиян Травис Дон. Бе получил достатъчно удари през живота си.