- Ти си писал тези писма? - възмути се Нола в колата, след като изслуша обясненията на Кейлъб.
- Да...
Тя обърса сълзите си с опакото на ръката.
- Лутър, ти си луд! Кой краде кореспонденцията на хората! Не е хубаво това, което си направил!
Той засрамено наведе глава.
- Съшалявам... Чустфах се толкофа самотен...
Тя постави приятелска ръка на могъщото му рамо.
- Хайде, не е страшно, Лутър! Защото това означава, че Хари ме очаква! Очаква ме! Ще заминем заедно!
При тази мисъл лицето й светна.
- Имаш късмет, Нола. Вие се обичате... Това означафа, че никога няма да бъдете сами.
Сега се движеха по път № 1. Минаха покрай кръстовището с пътя за Гуз Коув.
- Сбогом, Гуз Коув! - извика Нола щастливо. - Тази къща е единственото място, от което имам хубави спомени.
Тя се разсмя. Без причина. Лутър също се засмя. С Нола се разделяха, но се разделяха в добри отношения. Внезапно чуха вой на полицейска сирена. Наближаваха гората и Травис бе решил точно там да хване Кейлъб и да му даде да разбере. Никой нямаше да ги види в гората.
- Тофа е Трафис! - извика Лутър. - Ако ни хфане, сфършено е с нас.
Нола също бе обзета от паника.
- Само не полицията! О, Лутър, моля те, направи нещо!
Шевролетът ускори ход. Беше мощен модел. Травис изруга, извади мегафона и заповяда на Лутър да спре до пътя.
- Не спирай! - молеше се Нола. - Карай! Карай!
Лутър натисна газта. Шевролетът увеличи още малко дистанцията с колата на Травис. След Гуз Коув по път № 1 имаше няколко завоя.
Лутър ги взе, без да намалява скоростта, и спечели още малко преднина. Чу звукът на сирената да се отдалечава.
- Ще извика подкрепления - каза той.
- Ако ни хване, никога няма да замина с Хари!
- Тогафа ще избягаме в гората. Гората е огромна, никой няма да ни намери там. Ще можеш да стигнеш до Сий Сайд Мотел. Ако ме хфанат, Нола, нищо няма да кажа. Няма да кажа, че си била с мен. Така ще можеш да избягаш с Хари.
- О, Лутър...
- Обещай ми, че ще пазиш книгата ми! За спомен от мен, обещай ми!
- Обещавам!
При тези думи Лутър рязко завъртя волана и колата се гмурна сред храсталаците в края на гората, преди да спре зад един гъсталак от тръни. Двамата бързо слязоха.
- Тичай! - заповяда Лутър на Нола. - Тичай!
Затичаха се сред трънливите храсталаци. Роклята й се разкъса, тръните издраскаха лицето й.
Травис изруга. Вече не виждаше черния шевролет. Ускори и не забеляза черната кола, скрита в храстите. Продължи да кара по път № 1.
Тичаха през гората. Нола отпред, Лутър след нея. Едрото му тяло затрудняваше промъкването им под ниските клони.
- Тичай, Нола! Не спирай! - извика той.
Без да си дават сметка, двамата се бяха приближили до края на гората. Бяха близо до Сайд Крийк Лейн.
От прозореца на кухнята си Дебора Купър наблюдаваше гората. Внезапно й се стори, че забелязва движение. Вгледа се по-внимателно и видя момиче, което тичаше с всички сили, а един мъж я преследваше. Хвърли се към телефона и набра номера на полицията.
Травис тъкмо бе спрял край пътя, когато дойде обаждане от централата - близо до Сайд Крийк Лейн е забелязано младо момиче, очевидно преследвано от мъж. Полицаят потвърди получаването на съобщението и веднага обърна към Сайд Крийк Лейн със запалени фарове и пусната сирена. След половин миля погледът му бе привлечен от някакъв отблясък - предно стъкло! Беше черният шевролет, скрит в гъсталака. Спря и се приближи до автомобила с извадено оръжие. Вътре нямаше никой. Веднага се върна при колата си и с пълна скорост потегли към Дебора Купър.
Спряха близо до плажа, за да си поемат дъх.
- Мислиш ли, че всичко е наред? - попита Нола.
Той наостри слух. Не се чуваше никакъв шум.
- Би тряпфало да почакаме тук - каза. - Гората ни пази.
Сърцето на Нола силно биеше. Тя мислеше за Хари. Мислеше за майка си. Липсваше й майка й.
- Момиче в червена рокля обясни Дебора на полицай Дон. - Тичаше към плажа. Един мъж я преследваше по петите. Не го видях много добре, но беше як.
- Те са - каза той. - Може ли да използвам телефона ви?
Разбира се.
Травис се обади на началника Прат в дома му.
- Началник, съжалявам, че ви безпокоя, когато сте в почивен ден, но тук става нещо странно. Изненадах Лутър Кейлъб в Орора...
- Пак ли?
- Да. Само че този път качи Нола Келерган в колата си. Опитах се да го спра, обаче той избяга. Влязъл е в гората с малката Нола. Мисля, че е лапнал по нея, началник. Гората е гъста и сам нищо не мога да направя.
- Боже господи. Добре, че се обади! Веднага идвам.
Ще отидем в Канада. Обичам Канада. Ще живеем в хубава къща на брега на езеро. Ще бъдем толкова щастливи.