Лутър се усмихна. Седнал на един пън, той слушаше мечтите на Нола.
- Хубаф план - каза.
- Да. Колко е часът?
- Почти осемнайсет и четирийсет и пет.
- Значи, трябва да тръгвам. Имам среща в деветнайсет часа, в стая № 8. Във всеки случай сега вече не рискуваме нищо.
В този момент чуха шум. После гласове.
- Полицията! - изплаши се Нола.
Началникът Прат и Травис претърсваха гората. Вървяха в края й, близо до плажа. После навлязоха навътре с палките в ръце.
- Фърфи, Нола - каза Лутър. - Аз ще остана тук.
- Не! Не мога да те оставя!
- Фърфи, моля те! Фърфи! Ще имаш фреме да стигнеш до мотела. Хари ще бъде там. Бягайте бързо! Бягайте фъсможно най-бързо. Бягайте и бъдете щастливи!
-Лутър, аз...
- Сбогом, Нола. Бъди щастлифа. Обичай книгата ми, както исках да обичаш мен.
Тя плачеше. Махна му с ръка и изчезна между дърветата.
Двамата полицаи напредваха бързо. След няколкостотин метра забелязаха силует.
- Това е Лутър! - изрева Травис. - Той е!
Лутър седеше на пъна. Не бе помръднал. Травис се спусна към него и го сграбчи за яката.
- Къде е момичето? - извика той, като го разтърси.
- Какфо момиче? - попита Лутър.
Опита се да изчисли мислено колко време ще трябва на Нола, за да стигне до мотела.
- Къде е Нола? Какво си й направил? - повтори Травис.
Тъй като Лутър не отговаряше, началникът Прат, който идваше отзад, го хвана за единия крак и със силен удар на палката му счупи коляното.
Нола чу крясък. Закова се на място и потрепери. Бяха хванали Лутър и го биеха. Поколеба се за част от секундата - трябваше да се върне, трябваше да се покаже на полицаите. Щеше да е прекалено несправедливо Лутър да има неприятности заради нея. Понечи да тръгне обратно към пъна, когато внезапно усети една ръка да я хваща за рамото. Обърна се и подскочи.
- Мамо? - прошепна тя.
С две счупени колене Лутър лежеше на земята и стенеше. Травис и Прат един след друг го ритаха и налагаха с палките си.
- Какво си направил на Нола? викаше Травис. Нарани ли я? А? Мръсен ненормалния! Не можа да се въздържиш да не я нараниш, нали?
Лутър крещеше от болка и молеше полицаите да спрат.
- Мамо?
Луиза Келерган нежно се усмихна на дъщеря си.
- Какво правиш тук, миличка? - попита тя.
- Избягах.
- Защо?
- Защото искам да отида при Хари. Толкова го обичам.
- Не трябва да оставяш баща си сам. Баща ти ще бъде много нещастен без теб. Не можеш да заминеш така.
- Мамо... Мамо, съжалявам за това, което ти направих.
- Прощавам ти, миличка. Но вече трябва да спреш да си причиняваш болка.
- Добре.
- Обещаваш ли ми?
- Обещавам ти, мамо. Какво трябва да правя сега?
- Да се прибереш при баща си. Баща ти има нужда от теб.
- А Хари? Не искам да го изгубя.
- Няма да го изгубиш. Той ще те чака.
- Наистина ли?
- Да. Ще те чака до края на живота си.
Нола чу още викове. Лутър! Хукна към пъна. Закрещя, закрещя с всички сили, призовавайки полицаите да спрат да го удрят. Изскочи от гъсталака. Лутър лежеше, беше мъртъв. Изправени пред него, началникът Прат и полицай Травис гледаха тялото с безумни очи. Навсякъде имаше кръв.
- Какво сте направили? - изкрещя Нола.
- Нола? - каза Прат. - Но...
- Убили сте Лутър!
Тя се хвърли върху началника Прат, който я отблъсна с един шамар. Ог носа й обилно потече кръв. Разтрепери се от страх.
- Извинявай, Нола - измънка Прат. - Не исках да ти причиня болка.
Тя отстъпи.
- Вие... Убили сте Лутър!
- Чакай, Нола!
Нола побягна. Травис хукна след нея и се опита да я задържи, като я хвана за косата. В ръката му остана рус кичур.
- Дръж я, за бога! - извика Прат на Травис. - Настигни я!
Тя тичаше сред храстите, които я драскаха по бузите, после премина през последните редове от дървета. Къща. Къща! Спусна се към вратата на кухнята. От носа й все така течеше кръв. По лицето й също имаше кръв. Дебора Купър й отвори, уплашена, и я пусна да влезе.
- Помощ - изстена Нола. - Извикайте помощ.
Дебора отново се втурна към телефона, за да предупреди полицията.
Нола усети една ръка да й запушва устата. С мощен жест Травис я вдиша във въздуха. Тя се бореше, но той я стискаше прекалено силно. Травис не успя да я изнесе от къщата - Дебора Купър, която се връщаше от дневната, нададе ужасен вик.
- Не се безпокойте - изрече Травис. - Аз съм от полицията. Всичко е наред.
Помощ! - извика Нола, опитвайки се да се изтръгне от ръцете му. - Те убиха един човек! Тези полицаи убиха един човек! В гората има мъртъв човек!
Не може да се каже колко време Дебора Купър и Травис се гледаха в мълчание. Тя не смееше да се втурне към телефона, той не смееше да избяга. След това прокънтя изстрел и Дебора рухна на пода. Началникът Прат я бе застрелял със служебното си оръжие.