- Документите на колата - казваха полицаите нервно всеки път щом видеха автомобила.
И всеки път Травис размахваше значката си.
- Полиция на Орора, момчета. По следите му съм.
Полицаите с уважение поздравяваха колегата си и му пожелаваха кураж.
Травис продължи да кара, докато наближи малко крайбрежно градче, което добре познаваше. Сагамор. Пое по пътя покрай океана, този, който минаваше край скалите на Сънсет Коув. Стигна до пуст паркинг. През деня от тук се разкриваше великолепна гледка. Често си бе мислил да доведе Джени на романтична разходка. Спря колата, настани Лутър на мястото на шофьора и изля в устата му алкохол. После се погрижи колата да не е на скорост и я бутна - отначало тя бавно потегли по лекия затревен наклон, преди да се спусне по стръмната скала и да изчезне в празното с метално дрънчене.
След това тръгна по пътя. На няколкостотин метра надолу го чакаше кола. Качи се и седна на мястото до шофьора.
- Готово - каза на Прат, който седеше зад волана.
Началникът подкара колата.
- Никога не трябва да говорим за случилото се, Травис. А когато открият шевролета, ще трябва да потулим нещата. Да нямаме виновен, е единственият начин да не рискуваме да ни безпокоят. Ясно?
Травис кимна. Бръкна в джоба си и стисна пандантива, който тайно бе изскубнал от врата на Нола, преди да я зарови. Хубав златен пандантив с изписано отгоре му името НОЛА.
*
Хари отново бе седнал на канапето.
- Значи, са убили Нола, Лутър и Дебора Купър.
- Да. И са се погрижили разследването да остане без резултат. Хари, вие знаехте, че Нола е имала психотични кризи, нали? И сте говорили за тях с преподобния Келерган по онова време...
- Не знаех за пожара. Но открих, че Нола понякога изпадаше в странни състояния, и отидох да поговоря с родителите й за лошото им отношение към нея. Бях обещал на Нола да не ходя, обаче не можех да стоя със скръстени ръце, разбирате ли? Тогава разбрах, че родителите се свеждат само до бащата, вдовец от шест години и неспособен да се справи със ситуацията. Той... Той отказваше да погледне реалността в лицето. Трябваше да отведа Нола далече от Орора, за да я лекувам.
- Значи, бягството е било, за да я лекувате...
- За мен това наистина стана главната причина. Щях да я заведа при добри лекари и тя щеше да оздравее! Беше изключително мо-
миче, Маркъс! Щеше да направи от мен голям писател, а аз щях да прогоня лошите й мисли! Тя ме вдъхновяваше, направляваше ме! През целия ми живот ме е направлявала! Знаете това, нали? Знаете го по-добре от всеки друг!
- Да, Хари. Но защо не ми казахте нищо?
- Исках да го направя! Щях да го направя, ако не бяха онези публикувани откъси от книгата ви. Помислих, че сте предали доверието ми. Бях ви ядосан. Мисля, че исках книгата ви да се провали, знаех, че след историята с майката никой нямаше да ви взема на сериозно. Да, така е. Исках втората ви книга да няма никакъв успех. Като моята всъщност.
Той замълча. После подхвана:
- Съжалявам, Маркъс. Съжалявам за всичко. Сигурно сте много разочарован от мен.
- Не, не съм.
- Знам, че сте. Възлагахте толкова надежди на мен. А аз изградих живота си върху една лъжа!
- Винаги съм се възхищавал от вас, Хари, за това, което сте. Не ме интересува дали вие сте писали тази книга, или не. Ценя човека, който сте и от когото съм научил толкова много за живота. А това никой не може да го отрече.
- Не, Маркъс. Вече никога няма да гледате на мен като преди! Знаете го. Аз съм само една голяма измама! Самозванец! Затова ви казвах, че повече не можем да бъдем приятели - всичко е свършено. Всичко е свършено, Маркъс. Вие сте на път да станете забележителен писател, а аз никога не съм бил такъв. Вие се борихте за своята книга, вие се борихте, за да си върнете вдъхновението, преодоляхте препятствията! До-като аз, когато бях във вашето положение, си послужих с предателство.
- Хари, аз...
-Такъв е животът, Маркъс. Знаете, че съм прав. Вече няма да можете да ме гледате в очите. А аз няма да мога да ви гледам, без да ме залее унищожителна завист за това, че сте успели там, където аз съм се провалил.
Той ме притисна до себе си.
- Хари - прошепнах, - не искам да ви изгубя.
- Ще се справите, Маркъс. Вие станахте страхотен човек. И страхотен писател. Прекрасно ще се справите! Знам го. Сега пътищата ни се разминават завинаги. Това се нарича съдба. Моята съдба никога не е била да съм голям писател. А се опитах да я променя - откраднах една книга, лъгах в продължение на повече от трийсет години. Само че съдбата не се поддава на дресура, тя винаги побеждава.
- Хари...
- Вашата съдба, Маркъс, винаги е била да сте писател. Открай време го знам. И открай време знам, че моментът, който изживяваме сега, рано или късно, ще настъпи.