- Вие винаги ще останете мой приятел, Хари.
-Маркъс, довършете книгата си. Книгата за мен, довършете я! Сега, когато знаете всичко, разкажете истината на целия свят. Истината ще ни направи свободни. Напишете истината за случая „Хари Куебърт“. Освободете ме от злото, което ме разяжда от трийсет и три години. Това е последната ми молба.
- Но как? Не мога да залича миналото.
-Не, но можете да промените настоящето. Такава е властта на писателите. Раят на писателите, спомняте ли си? Убеден съм, че ще знаете как да го направите.
- Хари, вие сте човекът, който ми помогна да израсна! Вие направихте от мен това, което съм станал!
- Това е само илюзия, нищо не съм направил, Маркъс. Вие израснахте сам.
- Не! Не е вярно! Аз следвах съветите ви! Следвах вашите трийсет и един съвета! Така написах първата си книга! И следващата! И всички други! Вашите трийсет и един съвета, Хари. Спомняте ли си?
Той тъжно се усмихна.
- Разбира се, че си спомням, Маркъс.
*
Бъроус, Коледа, 1999 г.
- Честита Коледа, Маркъс!
Подарък? Благодаря, Хари. Какво има вътре?
- Отворете го. Това е минидиск рекордер. Изглежда, че е последната дума на технологията. Вие непрекъснато записвате това, което ви разправям, а после губите бележките си и трябва да повтарям. Казах си, че така ще можете всичко да записвате.
Чудесно. Давайте.
- Какво?
Дайте ми един първи съвет. Грижливо ще записвам всичките ви съвети.
- Добре. Какви съвети?
- Не знам... съвети за писатели. И за боксьори. И за хора.
За всичко това? Добре. Колко искате?
Поне сто!
- Сто? Все трябва да запазя нещо и за себе си, за да мога после да продължавам да ви съветвам.
- Винаги ще имате съвети за мен. Вие сте големият Хари Куебърт.
- Ще ви дам трийсет и един съвета. Ще ви ги давам постепенно, през следващите години. Не всичките наведнъж.
- Защо трийсет и един?
- Защото трийсет и една години е важна възраст. На десет сте още дете. На двайсет съзрявате. На трийсет ставате или не ставате мъж. А на трийсет и една ще сте преминали рубикона. Как си се представяте на трийсет и една години?
- Като вас.
- Хайде, не говорете глупости. По-добре записвайте. Ще вървя отзад напред. Съвет номер трийсет и едно ще е съвет, свързан с книгите. Ето, трийсет и едно: първата глава, Маркъс, е най-важната. Ако не я харесат, читателите няма да прочетат останалата част от книгата ви. Как смятате да започнете вашата?
- Не знам, Хари. Мислите ли, че някой ден ще успея?
- Да направите какво?
- Да напиша книга.
- Уверен съм.
*
Той ме изгледа втренчено и се усмихна.
- Вие ставате на трийсет и една години, Маркъс. Успели сте да станете мъж. Станали сте забележителен човек. Не Знаменития, това не беше нищо, а забележителният човек увенча дългата и прекрасна битка, която водихте със себе си. Много съм горд с вас.
Той облече сакото и завърза шала си.
- Къде отивате, Хари?
- Трябва вече да заминавам.
- Не заминавайте! Останете!
- Не мога...
Останете, Хари! Останете още малко!
- Не мога.
- Не искам да ви изгубя!
- Довиждане, Маркъс. Любовта придава смисъл на живота. Когато обича, човек е най-силен! Най-велик! И стига най-далече!
- Хари! Не ме оставяйте!
- Довиждане, Маркъс.
Хари си тръгна. Не затвори след себе и аз дълго държах вратата отворена. Защото това бе последният път, когато видях моя учител и приятел Хари Куебърт.
*
Май 2002 г., финал на университетския шампионат по бокс
- Маркъс, готов ли сте? След три минути се качваме на ринга.
- Шубе ме е, Хари.
- Сигурен съм. И толкова по-добре. Когато не се страхува, човек не може да спечели. Не забравяйте, да се боксираш, е, като да пишеш книга... Спомняте ли си? Глава първа, глава втора...
- Да. Едно, замахваш. Две, удряш.
-Много добре, шампионе. Хайде, готов ли сте? На финала на шампионата сме, Маркъс! На финала! Като си помисля, че до неотдавна все още се биехте срещу боксови круши, а ето ви сега на финала на шампионата! Чувате говорителя: „Маркъс Голдман и треньорът му Хари Куебърт от Бъроуския университет“. Това сме ние! Напред!
- Чакайте, Хари...
- Какво?
- Имам подарък за вас.
- Подарък? Сигурен ли сте, че сега е моментът?
- Абсолютно. Искам да го получите преди мача. В сака ми е, вземете го. Аз не мога да ви го връча заради ръкавиците.
- Диск ли е?
- Да, компилация! Вашите трийсет и едно най-важни изречения. За бокса, за живота, за книгите.
- Благодаря, Маркъс. Трогнат съм. Готов ли сте за бой?
- Повече от всякога.