- Да вървим тогава.
- Чакайте, има още един въпрос, който си задавам...
- Маркъс! Време е!
- Но това е важно! Прослушах отново всички дискове и установих, че не сте ми отговорили.
- Добре, давайте. Слушам ви.
- Хари, как знае човек, че е завършил книгата?
- Книгите са като живота, Маркъс. Те никога не завършват напълно.
ОКТОМВРИ 2009 г.
(Една година след излизането на книгата)
- Хубавата книга, Маркъс, не се мери само с последните думи, а с общия ефект от всички думи, които са ги предшествали. Около половин секунда след като е свършил книгата, след като е прочел последната дума, читателят трябва да усеща, че го обзема могъщо чувство. В този момент той трябва да мисли за всичко, което е прочел, да погледне корицата и да се усмихне с малко тъга, защото героите ще му липсват. Хубавата книга, Маркъс, е книгата, за която съжаляваме, че е свършила.
Плажът на Гуз Коув, 17 октомври 2009 г.
Носи се слух, че сте готов със следващия ръкопис, писателче.
- Вярно е.
Седях с Гахалоуд на брега на океана и пиехме бира.
- Новият голям успех на забележителния Маркъс Голдман! - възкликна Гахалоуд. - За какво се разказва?
- Сигурно ще я прочетете. И вие сте вътре впрочем.
- Сериозно? Мога ли да хвърля едно око?
- Дори не си го помисляйте, сержант.
- Във всеки случай, ако не струва, ще ми върнете парите.
Голдман вече не връща пари, сержант.
Той се засмя.
- Кажете ми, писателче, откъде ви хрумна да преустроите тази къща в дом за млади писатели?
- Просто ми хрумна.
- „Писателски дом „Хари Куебърт“. Не е зле, мен ако питате. Всъщност вие, писателите, сте народ, който живот си живее. Да идвам тук, за да гледам океана и да пиша книги... и на мен би ми харесал такъв занаят... Четохте ли днес статията в „Ню Йорк Таймс“?
- Не.
Той извади от джоба си изрезка от вестник и я разгъна, след което прочете:
- Специална страница: „ Чайките на Орора ", пое роман, който на всяка цена трябва да прочетете. Лутър Кейлъб, несправедливо обвинен в убийството на Нола Келерган, е бил преди всичко гениален писател, за чийто талант не сме подозирали. Издателство „Шмид и Хансън “ му отдава дължимото, като публикува посмъртно яркия роман, който е написал за връзката между Нола Келерган и Хари Куебърт. В тази прекрасна творба се разказва за това, как Хари Куебърт се е вдъхновил от връзката си с Нола Келерган, за да напише „Произходът на злото
Гахалоуд избухна в смях.
- Какво има, сержант?
- Нищо. Вие сте истински гений, Голдман! Гений!
- Не само полицията може да въздава справедливост, сержант.
Допихме бирите си.
- Утре се прибирам в Ню Йорк - казах.
Той поклати глава.
- Минавайте оттук от време на време. За да си кажем здрасти. На жена ми ще й е много приятно.
- С удоволствие.
- Всъщност не ми казахте какво е заглавието на новия ви роман.
- „Истината за случая „Хари Куебърт“.
Той ме погледна замислено. Върнахме се при колите си. Ято чайки процепиха небето. Проследихме ги с поглед, после Гахалоуд ме попита:
- А сега какво ще правите, писателче?
- Един ден Хари ми каза: „Придайте смисъл на живота си. Две неща придават смисъл на живота - книгите и любовта“. Аз открих книгите. Благодарение на Хари открих книгите. Сега отивам да открия любовта.
БЪРОУСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ
е благодарен на
Маркъс П. ГОЛДМАН,
победител в университетския
шампионат по бокс, 2002 г.,
и на треньора му
Хари Л. Куебърт
БЛАГОДАРНОСТИ
Благодаря от цялото си сърце на Ърни Пинкас от Орора, Ню Хампшър, за ценната му помощ.
От щатските полиции на Ню Хампшър и Алабама благодаря на сержант Пери Гахалоуд (Криминален отдел на щатската полиция на Ню Хампшър) и на полицай Филип Томас (щатската пътна полиция в Алабама).
Особено съм признателен на моята асистентка Дениз, без която нямаше да завърша тази книга.
Жоел Дикер
ИСТИНАТА ЗА СЛУЧАЯ „ХАРИ КУЕБЪРТ“
Белгийска. Първо издание
Превела от френски Росица Ташева
Редактор Елена Константинова
Коректор Соня Илиева
Художник на корицата Росен Дуков
ИК „Колибри“
1000 София, ул. „Иван Вазов“ № 36
тел. 987 48 10
e-maiclass="underline" colibri@colibri.bg
Предпечатна подготовка „Пре Принт БГ”
Печатница „Инвестпрес“
Notes
[←1]
Diner
(англ.) - крайпътен ресторант. - Б. пр.
[←2]