- А новият ви роман? Издателят ви го чака в края на месеца, нали?
Наведох глава.
- Няма роман. Нямам никакви идеи.
- Как така нямате идеи?
Не отговорих и смених темата, като извадих от джоба си страницата от вестник, която бях откъснал преди няколко часа в „Кларкс“.
- Хари - казах, - трябва да разбера. Трябва да знам истината. Непрекъснато мисля за обаждането ви от онзи ден. Питахте се какво сте направили с Нола.
- Беше под влияние на емоцията, Маркъс. Току-що ме бяха арестували, имах право на един телефонен разговор и единственият човек, на когото исках да се обадя, бяхте вие. За да ви кажа не че са ме арестували, а че Нола е мъртва. Вие единствен знаехте за Нола и имах нужда да споделя с някого скръбта си. През всичките тези години се бях надявал, че е жива, че е някъде... А тя през цялото време е била мъртва. Била е мъртва и аз се чувствам отговорен по много причини. Отговорен може би защото не съм я предпазил. Но никога не съм я наранявал, кълна ви се, невинен съм, не съм извършил нищо от това, в което ме обвиняват.
- Вярвам ви. Какво казахте на полицията?
- Истината. Че съм невинен. Защо бих засаждал цветя на това място, а? Толкова е нелепо! Казах им също, че не знам как ръкописът се е озовал там, но че съм написал този роман за Нола, преди да изчезне. Че двамата с Нола сме се обичали. Че сме имали връзка през лятото преди изчезването й и че съм я описал в романа, от който по онова време притежавах два ръкописа - оригинал, написан на ръка, и напечатан на машина вариант. Нола много се интересуваше от това, което пиша, дори ми помагаше да го преписвам на чисто. Един ден не намерих напечатания вариант. Беше в края на август, точно преди изчезването й. Мислех, че го е взела да го чете, тя правеше това понякога. Четеше текстовете ми, после ми ги връщаше. Вземаше ги, без да ми иска разрешение. Ала този път така и не успях да я попитам дали е взела ръкописа, защото тя изчезна веднага след това. Остана ми написаният на ръка текст. Този роман беше „Произходът на злото“ и няколко месеца по-късно пожъна успеха, който ви е известен.
- Значи, наистина сте написали тази книга за Нола?
- Да. Чух по телевизията, че смятат да я изтеглят от продажба.
- Но какво имаше между вас с Нола?
- Любов, Маркъс. Лудо се влюбих в нея. И мисля, че това ме погуби.
- С какво друго разполага полицията срещу вас?
- Нямам представа.
- А кутията? Къде е прословутата кутия с писмото и снимките? Не я намерих в къщата.
Хари не успя да ми отговори - вратата на стаята се отвори и той ми направи знак да мълча. Беше Рот. Седна до нас на масата и докато се настаняваше, Хари дискретно придърпа към себе си бележника ми и написа няколко думи, които на момента не можах да прочета.
Рот се впусна в дълги обяснения относно разследването и процедурите и след половинчасов монолог попита Хари:
- Има ли някоя подробност, която сте пропуснали да ми кажете за историята ви с Нола?
Настъпи мълчание. Хари дълго се взира в нас, накрая отвърна:
- Има наистина нещо, което трябва да знаете. Става дума за трийсети август седемдесет и пета година. През онази вечер, прословутата вечер, когато Нола изчезна, тя трябваше да дойде при мен.
- Да дойде при вас?
- Полицаите ме питаха какво съм правил вечерта на трийсети август седемдесет и пета и аз им казах, че съм бил извън града. Излъгах ги. Това е единственото невярно нещо, което им казах. През онази нощ се намирах близо до Орора, в една мотелска стая на път № 1 в посока Мейн. В Сий Сайд Мотел. Той все още съществува. Бях в стая № 8, седях на леглото и чаках, напарфюмиран като ученик, с букет сини хортензии, любимите й цветя. Имахме среща в деветнайсет часа и си спомням, че чаках и че тя не идваше. В двайсет и един закъсняваше с два часа. Тя никога не закъсняваше. Никога. Напълних мивката с вода и поставих вътре хортензиите, пуснах радиото, за да се разсейвам. Беше тежка, бурна нощ, беше ми много горещо, задушавах се в костюма си. Извадих бележката от джоба си и я препрочетох десет пъти, може би сто пъти. Бележката, която ми бе написала преди няколко дни, любовната бележка, която никога няма да забравя и в която пишеше:
Не се безпокойте, Хари, не се безпокойте за мен, ще намеря начин да дойда при вас. Чакайте ме в стая №
8, харесва ми тази цифра, тя ми е любимата. Чакайте ме в тази стая в 19 часа. После ще заминем завинаги.
Толкова ви обичам.
С много нежност
Нола
Спомням си, че по радиото обявиха двайсет и два часа. Двайсет и два часът, а Нола все още я нямаше. Накрая заспах облечен, проснат на леглото. Когато отворих очи, нощта бе изминала. Радиото още работеше, течаха новините от седем сутринта. ...Обща тревога в област Орора след изчезването на петнайсетгодишно момиче, Нола Келерган, снощи, около деветнайсет часа. Полицията издирва всяко лице, което може да даде информация. В момента на изчезването си Нола е била облечена в червена рокля. Скочих, изпаднал в паника. Побързах да изхвърля цветята и веднага тръгнах за Орора, измачкан и разрошен. Стаята бях предплатил.