Никога не бях виждал толкова полицаи в Орора. Имаше полицейски коли от цялата област. На път № 1 бяха поставили заграждения и проверяваха колите, които влизаха и излизаха от града. Видях шефа на полицията Гарет Прат с пушка помпа в ръка.
- Началник, току-що чух по радиото - казах.
- Гадория, гадория - отвърна той.
- Какво се е случило?
- Никой не знае. Нола Келерган е изчезнала от къщи. Видели са я близо до Сайд Крийк Лейн снощи и оттогава няма и следа от нея. Цялата област е под полицейски контрол, в момента претърсват гората.
По радиото непрекъснато повтаряха описанието й: Младо момиче, бяла, висока метър и петдесет и осем, дълги руси коси, зелени очи, облечена в червена рокля. Червена рокля, червена рокля, червена рокля, повтаряше радиото. Червената рокля й беше любимата. Беше я облякла заради мен. Ето това е. Ето това правех през нощта на трийсети август седемдесет и пета година.
Гледахме го смаяно.
- Смятахте да избягате заедно? - попитах. - В деня на изчезването й възнамерявахте да избягате заедно?
- Да.
- Затова ли онзи ден, като ми се обадихте, казахте, че вие сте виновен? Определили сте си среща и тя е изчезнала, докато е отивала на срещата...
Той поклати съкрушено глава.
- Мисля, че ако не беше тази среща, можеше да е още жива.
Когато излязохме от стаята за посещения, Рот ми каза, че историята с организираното бягство ще ни докара катастрофа и че по никакъв повод не трябва да се разчува. Ако обвинението я научеше, Хари беше загубен. Разделихме се на паркинга и аз изчаках да си вляза в колата, за да отворя бележника и да видя какво бе написал Хари.
Маркъс, на бюрото ми има порцеланова чаша. На дъното й ще намерите ключ. Това е ключът от шкафчето ми във фитнес залата в Монтбъри. Номер 201.
Всичко е там. Изгорете го. В опасност съм.
Монтбъри е град на десетина мили от Орора. Отидох същия следобед, след като минах през Гуз Коув и взех ключа, който бе скрит в чашата под кламерите. В Монтбъри имаше само една фитнес зала, намираше се в модерна остъклена сграда на главната улица. В пустата съблекалня намерих шкафче 201 и го отключих. Вътре имаше анцуг, шоколадови блокчета, ръкавици за гирите и прословутата дървена кутия, която бях открил преди няколко месеца в кабинета на Хари. Всичко беше в кутията: снимките, статиите, бележката от Нола. Извадих и купчина пожълтели листове, като най-горният беше бял, без надпис. Прегледах следващите - беше написан на ръка текст и още по първите редове разбрах, че това е ръкописът на „Произходът на злото“. Ръкописът, който бях търсил преди няколко месеца, дремеше в съблекалнята на фитнес залата. Седнах на една пейка и го прегледах - трескав, очарован. Нямаше никакви задрасквания. Дори не обърнах внимание на мъжете, които влязоха да се преоблекат - не можех да откъсна очи от текста. Хари бе написал шедьовъра, който толкова бях искал да напиша. Бе седял на масата в кафенето и редил тези абсолютно гениални думи, тези прекрасни фрази, развълнували цяла Америка, като се бе погрижил да скрие вътре любовната си история с Нола Келерган.
Щом се върнах в Гуз Коув, изпълних дословно молбата на Хари. Запалих огън в огнището в дневната и хвърлих съдържанието на кутията: бележката, снимките, изрезките от вестници и накрая ръкописа. В опасност съм, ми бе написал той. Но за каква опасност говореше? Огънят се разгоря - от бележката на Нола остана само пепел, снимките се стопиха под въздействието на топлината. От ръкописа лумна огромен оранжев пламък и страниците се разпаднаха една по една. Седях пред огнището и гледах как изчезва историята на Хари и Нола.
*
Вторник, 3 юни 1975 г.
Времето беше лошо. Следобедът преваляше и плажът беше пуст. За пръв път, откакто бе дошъл в Орора, небето беше толкова черно и застрашително. Вятърът вилнееше над разпенения океан. Скоро щеше да завали. Тъкмо лошото време го бе насърчило да излезе - бе слязъл по дървените стълби, които водеха от терасата на къщата към плажа, и бе седнал на пясъка. Държеше бележника си на коленете и пишеше - наближаващата буря го вдъхновяваше, възнамеряваше да напише велик роман. През последните седмици му бяха дошли някои добри идеи за новата му книга, но нито една не се оказа подходяща - или зле ги започваше, или зле ги завършваше.