- Изправете се, млади приятелю. Изправете се, та добре да ви видят, и ни кажете какво ви тежи на сърцето.
Гордо се качих на стола си.
- Много обичам свирките, професоре. Казвам се Маркъс Голдман и много обичам да ми го смучат. Като добрия ни президент.
Хари свали очилата си за четене и ме изгледа развеселен. По-късно щеше да ми каже: „През онзи ден, Маркъс, като видях този горд атлетичен младеж, изправен на стола, си рекох: ей богу, бива си го момчето“. В момента само ме попита:
- Кажете ми, младежо, обичате да ви го смучат момчета или момичета?
- Момичета, професор Куебърт. Аз съм добър хетеросексуален американец. Бог да благослови президента, секса и Америка.
Смаяната аудитория избухна в смях и заръкопляска. Хари беше очарован. Той обясни на състудентите ми:
- Виждате ли, от сега нататък никой няма да гледа на горкото момче по същия начин. Всеки ще си казва: това е онзи мръсник, дето обича свирките. И каквито и дарби да има, каквито и качества да има, той завинаги ще бъде „господин Свирка“. (И отново се обърна към мен.) Господин Свирка, можете ли да ни осведомите защо споделихте с нас тази своя склонност, докато другарите ви проявиха добрия вкус да си замълчат?
- Защото в рая на пишките, професор Куебърт, сексът може да ви погуби, но може и да ви изстреля на върха. И сега, когато цялата аудитория е впила поглед в мен, имам удоволствието да ви уведомя, че пиша много хубави разкази. Те излизат в университетското списание, броеве от което ще се продават по пет долара след края на тази лекция.
След лекцията Хари се приближи до мен пред вратата на залата. Състудентите ми като бесни купуваха екземпляри от списанието. Той взе последния.
- Колко продадохте? - попита ме.
- Колкото имах, петдесет броя. И ми поръчаха сто, като ги предплатиха. Освен това един член на редколегията ми предложи да стана главен редактор. Казва, че съм направил огромна реклама на списанието, че никога не е виждал подобно нещо. А, да, щях да забравя - десетина момичета ми дадоха телефонния си номер. Прав бяхте - живеем в рая на пишките. И всеки от нас следва съзнателно да го използва.
Той се усмихна, подаде ми ръка и се представи:
- Хари Куебърт.
- Знам кой сте, господине. Аз съм Маркъс Голдман. Мечтая да стана голям писател като вас. Надявам се последният ми разказ да ви хареса.
Ръкувахме се и той ми каза:
- Драги Маркъс, далече ще стигнете, няма никакво съмнение.
Честно казано, през онзи ден не стигнах много по-далече от кабинета на декана на Филологическия факултет Дъстин Пъргал. Беше бесен.
- Млади човече - подзе с възбуден носов глас, вкопчвайки се в подлакътниците на фотьойла си. - Държали ли сте днес в аулата реч с порнографски характер?
- Не и с порнографски характер.
- Нима не сте възхвалявали пред триста свои състуденти оралните интимни отношения?
- Наистина говорих за свирки, господине.
Той вдигна очи към небето.
- Господин Голдман, признавате ли, че сте употребили думите „Бог“, „благославям“, „секс“, „хетеросексуален“, „хомосексуален“ и „Америка“ в едно и също изречение?
- Не си спомням точното съдържание на думите си, но да, имаше нещо подобно.
Той се опита да запази спокойствие и бавно произнесе:
- Господин Голдман, бихте ли могли да ми обясните що за неприлична фраза може да съдържа всички тези думи едновременно?
- О, успокойте се, господин декан, не беше неприлична фраза. Просто благославях Бог, Америка, секса и всички свързани с него практики. Отпред, отзад, отляво, отдясно и във всички посоки, ако разбирате какво искам да кажа. Знаете ли, ние, американците, сме народ, който обича да благославя. Въпрос на култура. Винаги когато сме доволни, ние благославяме.
Той пак вдигна очи към небето.
- Вярно ли е, че след лекцията сте продавали незаконно университетското списание?
- Абсолютно вярно, господине. Но бяха форсмажорни обстоятелства, които с удоволствие ще ви обясня. Знаете ли, давам си голям труд да пиша разкази за списанието, а редакцията ги публикува на лоши страници. Така че имах нужда от малко реклама, иначе никой няма да ги прочете. Защо да пиша, ако никой не ме чете?
- Порнографски ли е разказът?
- Не, господине.
- Бих искал да хвърля един поглед.
- Много се радвам. Пет долара броят.
Пъргал избухна.
- Господин Голдман! Мисля, че не схващате сериозността на положението! Думите ви са били шокиращи! Имаме оплаквания от студенти! Положението е неприятно за вас, за мен, за всички. Вие очевидно сте заявили (и той прочете написаното на лист пред себе си): „Обичам свирките... Аз съм добър хетеросексуален американец. Бог да благослови президента, секса и Америка“. Ама какъв е този театър, за бога?