- Приятел съм на Хари Куебърт. Помоли ме да наглеждам къщата, докато го няма.
- Вие сте луд! Хари Куебърт е обвинен в двойно убийство, къщата е обискирана и достъпът до нея е забранен! Ще ви закопчая, мой човек.
- Къщата не е запечатана.
Той се позамисли, после отговори:
- Не ми хрумна, че някакъв неделен писател ще се самонастани вътре.
- Трябваше да ви хрумне. Макар да е трудно упражнение за полицай.
- Все пак ще ви закопчая.
- Юридически пропуск! - извиках аз. - Няма печати, няма забрана! Оставам тук. В противен случай ви давам под съд, задето сте ме заплашили с оръжие. И искам милиони обезщетение. Всичко съм заснел.
- Това май е номер на Рот! - въздъхна Гахалоуд.
- Аха.
- Пфу! Ама че дявол! Би качил собствената си майка на електрическия стол, за да оневини клиента си.
- Юридически пропуск, сержант. Надявам се, че не ми се сърдите.
- Напротив. Но тъй или инак, къщата вече не ни интересува. Обаче ви забранявам да преминавате полицейските ленти. Не знаете ли да четете? Пише: МЕСТОПРЕСТЪПЛЕНИЕ. НЕ ПРЕМИНАВАЙ.
Възвърнал самообладанието си, аз изтупах ризата си и направих няколко крачки към трапа.
- Представете си, сержант, аз също разследвам - обясних много сериозно. - По-добре ми кажете какво знаете за случая.
Той пак прихна.
- Да не би да сънувам? Вие разследвате? Ама че новина. Впрочем дължите ми петнайсет долара.
- Петнайсет долара ли? И защо?
- Толкова ми струва книгата ви. Четох я миналата година. Много слаба книга. Несъмнено най-слабата, която съм чел през живота си. Бих искал да ми върнете парите.
Погледнах го право в очите и казах:
- Вървете на майната си, сержант.
И тъй като крачех, без да гледам пред себе си, паднах в трапа. И отново се разкрещях, защото се бях озовал там, където е била мъртвата Нола.
- Ама вие сте невъзможен! - извика Гахалоуд от върха на изкопа.
След което ми протегна ръка и ми помогна да се изкача. Отидохме да седнем на терасата и понечих да му дам парите, но имах само банкнота от петдесет долара.
- Можете ли да ми върнете? - попитах.
- Не.
- Задръжте ги тогава.
- Благодаря, писателче.
- Вече не съм писател.
Бързо щях да разбера, че сержант Гахалоуд е грубоват и упорит като магаре. Въпреки това след малко навивки ми разказа, че в деня, когато са открили трупа, е бил дежурен и се озовал сред първите около дупката.
- Имаше човешки останки и една кожена чанта. Отвътре беше изписано името на Нола Келерган. Отворих я и намерих ръкопис в сравнително добро състояние. Предполагам, че кожата е запазила хартията.
- Откъде знаехте, че този ръкопис е на Хари Куебърт?
- В момента не знаех. Показах му го в залата за разпити и той веднага го разпозна. След това, разбира се, проверих. Съответства дума по дума на книгата му „Произходът на злото“, издадена през седемдесет и шеста, по-малко от година след драмата. Странно съвпадение, не мислите ли?
- Фактът, че е написал книга за Нола, не доказва, че я е убил. Той твърди, че ръкописът е изчезнал и че Нола понякога отнасяла текстовете му.
- Намерихме останките на момичето в градината му. С ръкописа на книгата му. Докажете ми, че е невинен, писателче, и ще си променя мнението.
- Бих искал да видя ръкописа.
- Невъзможно. Ръкописът е веществено доказателство.
- Но нали ви казах, че и аз разследвам - настоях.
- Вашето разследване не ме интересува, писателче. Ще получите достъп до досието веднага щом Куебърт се яви пред голямото жури.
Реших да му покажа, че не съм любител и че аз също знам това-онова за случая.
- Говорих с Травис Дон, сегашният шеф на полицията в Орора. Изглежда, че след изчезването на Нола са имали следа - водачът на черен шевролет „Монте Карло“.
- В течение съм - отвърна Гахалоуд. - И я познайте, Шерлок Холмс: Хари Куебърт е имал черен шевролет „Монте Карло“.
- Откъде знаете за шевролета?
- Прочетох тогавашния доклад.
Замислих се за миг и казах:
- Момент, сержант. Като сте толкова хитър, обяснете ми защо Хари би садил цветя там, където е заровил Нола?
- Въобразявал си е, че градинарите няма да копаят надълбоко.
- В това няма никаква логика и вие го знаете. Хари не е убил Нола Келерган.- Откъде сте толкова сигурен?
- Той я е обичал.
- Всички така разправят на процеса: „Прекалено много я обичах, затова я убих“. Когато обичаш, не убиваш.
С тези думи Гахалоуд стана от стола си, за да ми покаже, че е приключил с мен.
- Вече си тръгвате, сержант? Но разследването ни едва започва.
- Разследването ни? Моето разследване, искате да кажете.
- Кога ще се видим пак?