- А бащата често ли слушаше музика на макс? - попитах.
- Да, непрекъснато. Знаеш ли, по повод на Хари... Вчера в града срещнах леля Куин.
- Леля Куин?
- Да, бившата собственичка на „Кларкс“. Тя разправя наляво и надясно, че винаги е знаела, че Хари си пада по Нола. Казва, че по онова време имала неоспоримо доказателство за това.
- Какво доказателство?
- Нямам представа. Имаш ли вести от Хари?
- Утре ще го видя.
- Поздрави го от мен.
- Ако искаш, можеш да го посетиш. Това ще го зарадва.
- Не съм съвсем сигурен, че искам.
Знаех, че седемдесет и пет годишният Пинкас, пенсионер, работил в текстилна фабрика в Конкорд, не беше следвал и съжаляваше, че не е успял да задоволи любовта си към книгите извън функцията си на библиотекар на доброволни начала. Затова беше безкрайно признателен на Хари, че му е позволил да посещава безплатно лекциите по литература в Бъроуския университет. Винаги бях смятал, че ще му оказва безрезервна подкрепа, но ето че сега проявяваше резерви към приятеля ми.
- Знаеш ли - каза ми той, - Нола беше толкова специално момиче, нежно, мило. Всички тук я обичахме. Беше ни като дъщеря. Така че как е могъл Хари... Искам да кажа, дори да не я е убил, той е написал тази книга за нея! Мамка му! Тя бе на петнайсет години! Беше дете! Толкова да я обича, че да напише книга за нея? Любовен роман! Женен съм от петдесет години и никога не съм имал нужда да пиша книга за жена си.
- Но тази книга е шедьовър.
- Тази книга е сатанинска. Извратена книга. Впрочем аз изхвърлих екземплярите, които имах тук. Хората са прекалено разстроени.
Въздъхнах, без да отговарям. Не исках да споря с него. Само попитах:
- Ърни, дали бих могъл да поръчам да ми изпратят един пакет тук, в библиотеката?
- Пакет ли? Разбира се. Защо?
- Помолих чистачката ми да вземе нещо важно от къщи и да ми го изпрати по куриер. Но предпочитам да го доставят тук. Не съм често в Гуз Коув и пощенската кутия прелива от гадни писма, които дори вече не прибирам... Тук поне съм сигурен, че ще пристигне.
Пощенската кутия в Гуз Коув добре показваше докъде е стигнала репутацията на Хари - след като му се бе възхищавала, сега цяла Америка го оплюваше и го засипваше с обидни писма. Вихреше се най-големият скандал в историята на издателската дейност - романът „Произходът на злото“ изчезна от лавиците на библиотеките и от учебните програми, „Бостън Глоуб“ прекрати едностранно сътрудничеството си с автора. Колкото до административния съвет на Бъроуския университет, той бе решил да го уволни незабавно. Вестниците не се колебаеха да го представят като сексуален хищник. Хари стана тема на всички разговори. Рой Барнаски надушваше търговска възможност, която в никакъв случай не беше за изпускане, държеше на всяка цена да издаде книга за тази история. И тъй като Дъглас не успяваше да ме убеди, накрая ми телефонира лично, за да ми даде малък урок по пазарна икономика.
- Читателите искат тази книга - обясни ми. - Чуйте, долу пред сградата са се събрали фенове, които скандират името ви.
Той включи високоговорителя и след като явно им бе направил знак, асистентките му взеха да се дерат: Голд-ман! Голд-ман! Голд-ман!
- Това не са фенове, Рой, това са асистентките ви. Здрасти, Мариса.
- Здравейте, господин Маркъс - отвърна Мариса.
Барнаски отново взе слушалката.
- Добре де, помислете малко, Голдман. Ще издадем книгата през есента. Успехът е гарантиран! Месец и половина ще ви стигне ли?
- Месец и половина ли? Две години ми трябваха, за да напиша първата ми книга. Впрочем нямам представа какво изобщо бих могъл да напиша. Още никой не знае какво се е случило.
- Чуйте, мога да ви доставя писатели призраци5, за да върви по-бързо. Освен това не е нужно да е голяма литература. Хората просто искат да знаят какво е правил Куебърт с малката. Задоволете се да изложите фактите. Да има съспенс, ужас и малко секс, разбира се.