- Ами контролирайте себе си!
- Можем ли да отидем в кабинета ви?
- Не.
- Само ми кажете дали Нола наистина е умряла на петнайсет години.
- Да. Анализът на костите го потвърди.
- Значи, е била отвлечена и убита по едно и също време?
- Да.
- Но тази чанта... Защо е била погребана с чантата?
- Нямам представа.
- Щом е имала чанта, значи, можем да кажем, че е избягала от къщи?
- Ако си приготвяте чанта, за да бягате, ще я напълните с дрехи, не е ли така?
- Именно.
- А вътре беше само онази книга.
- Една точка за вас - признах. - Интелектът ви ми взема акъла. Тази чанта обаче...
Той ме прекъсна.
- Не трябваше да ви казвам за чантата онзи ден. Не знам какво ме прихвана.
- И аз не знам.
- Дожаляло ми е, предполагам. Да, това е. Съжалих ви, с вашия нещастен вид и с калните обувки.
- Благодаря. Ако може да си позволя още нещо: какво ще кажете за аутопсията? Впрочем казва ли се аутопсия за скелет?
- Нямам представа.
- Дали съдебномедицински оглед не би бил по-правилният термин?
- Не ми пука за правилния термин. Това, което мога да ви кажа, е, че са й разбили главата! Разбили! Бам! Бам!
Тъй като придружи тези думи с жестове, имитирайки удари с бухалка, попитах:
- Значи, с бухалка?
- Абе, нямам представа, досаднико!
- Жена? Мъж?
- Какво?
- Не би ли могла жена да нанесе такива удари? Защо непременно да е мъж?
- Защото една тогавашна очевидка, Дебора Купър, със сигурност е видяла мъж. Хубаво, разговорът ни свърши, писателче. Прекалено много ме дразните.
- Но вие какво мислите за тази история?
Той извади от портфейла си семейна снимка.
- Имам две дъщери, писателче. На четиринайсет и седемнайсет години. Не мога да си представя да изживея това, което е изживял бащата Келерган. Искам истината. Искам справедливост. Справедливостта не е сбор от прости факти, тя е много по-сложна работа. Така че ще продължа да разследвам. Ако открия доказателство за невинността на Куебърт, вярвайте ми, ще бъде освободен. Но ако е виновен, бъдете сигурен, че няма да оставя Рот да изиграе пред съдебните заседатели някое от ония представления, с които освобождава престъпниците. Защото това няма да е правосъдие.
Зад фасадата на агресивен бизон Гахалоуд криеше философия, която ми харесваше.
- Всъщност вие сте свестен човек, сержант. Да купя мекици и да продължим да си бъбрим?
- Не искам мекици, искам да се разкарате от тук, имам работа.
- Но вие трябва да ми обясните как се провежда разследване. Аз не умея да разследвам. Какво трябва да правя?
- Довиждане, писателче. Нагледах ви се, ще ми стигне до края на седмицата. Може би дори до края на живота.
Бях разочарован, че не ме взема на сериозно, и не настоях. Подадох му ръка за сбогуване, той само дето не ми счупи кокалчетата с яките си пръсти, и си тръгнах. Но като стигнах до паркинга, го чух да ме вика: „Писателче!“. Обърнах се и го видях да мъкне едрото си туловище към мен.
- Писателче - каза ми, като ме настигна задъхан, - добрите ченгета не се интересуват от убиеца... А от жертвата. За жертвата трябва да си задавате въпроси. Започнете от началото, отпреди убийството. Не от края. Грешите, като се съсредоточавате върху убийството. Трябва да се запитате коя е била жертвата. Запитайте се коя е била Нола Келерган.
- А Дебора Купър?
- Ако питате мен, всичко е свързано с Нола. Дебора Купър е била съпътстваща жертва. Открийте коя е Нола. Тогава ще разберете кой е убил и нея, и леля Купър.
Коя е била Нола Келерган? Точно този въпрос смятах да задам на Хари, когато отидох в щатския затвор. Той не изглеждаше добре. Притесняваше се за съдържанието на шкафчето си във фитнес залата.
- Всичко ли намерихте? - попита ме, без дори да ме поздрави
- Да.
- И всичко изгорихте?
- Да.
- И ръкописа?
- И ръкописа.
- Защо не ми потвърдихте, че сте го направили? Умирах от безпокойство! И къде бяхте през последните два дни?
- Водих си разследването. Хари, защо тази кутия се намираше в шкафчето ви във фитнес залата?
- Знам, че ще ви се стори странно. След престоя ви в Орора през март се уплаших някой друг да не я намери. Казах си, че всеки може да попадне на нея - нахален посетител, чистачката... Реших, че е по-благоразумно да скрия спомените си другаде.
- Да ги скриете? Но това ви прави виновен. И този ръкопис... На „Произходът на злото“ беше, нали?
- Да. Най-първата версия.
- Познах текста. На корицата нямаше заглавие.
- Заглавието измислих по-късно.
- Искате да кажете, след изчезването на Нола?