Погледна Нола, която разговаряше с другите клиенти. Тя сияеше. Чу я да се смее и написа:
Нола. Нола. Нола. Нола. Нола.
Н-О-Л-А. Н-О-Л-А.
Н-О-Л-А. Четири букви, които бяха преобърнали света му. Нола, малка жена, завъртяла главата му в деня, когато я бе видял. Н-О-Л-А. Два дни след плажа я бе срещнал отново пред универсалния магазин. Двамата слязоха заедно по главната улица до пристанището.
- Всички разправят, че сте дошли в Орора да пишете книга - бе казала.
- Вярно е.
Тя се бе въодушевила.
- О, Хари, толкова е вълнуващо! Вие сте първият писател, с когото се запознавам! Толкова въпроси бих искала да ви задам...
- Например?
- Как се пише?
- То е нещо, което ви идва отвътре. Идеи, които се въртят из главата ви, докато се превърнат в изречения, които се изливат върху хартията.
- Сигурно е забележително да си писател!
Той я бе погледнал и чисто и просто, лудо се бе влюбил в нея.
Н-О-Л-А. Беше му казала, че работи в „Кларкс“ всяка събота, и следващата събота бе отишъл в заведението рано-рано. През целия ден не спря да я съзерцава, да се възхищава на всеки от жестовете й. После си припомни, че тя е само на петнайсет години, и се засрами - ако някой в града се досетеше какво изпитва към малката сервитьорка от „Кларкс“, щеше да си има неприятности. Може би дори рискуваше затвор. Тогава, за да приспи евентуалните подозрения, бе започнал да обядва в „Кларкс“ всеки ден. Вече повече от седмица си играеше на редовен клиент, на писател, който най-невинно идва тук само за да пише - никой не трябваше да знае, че в събота сърцето му бие по-бързо. Само че всеки ден, седнал на бюрото си, на терасата в Гуз Коув или в „Кларкс“, успяваше да изпише единствено името й. Н-О-Л-А. Изпълваше с него цели страници, назоваваше я, съзерцаваше я, описваше я. Страници, които късаше и след това изгаряше в камината. Ако само някой намереше тези редове, край с него.
Пo пладне Нола се смени с Минди в разгара на обяда, което бе необичайно. Тя учтиво се сбогува с Хари, преди да си тръгне с един мъж, който, както Хари разбра, беше баща й, преподобният Дейвид Келерган. Бе дошъл в късната сутрин и бе изпил един чай с лед на бара.
- Довиждане, господин Куебърт - каза Нола. - За днес свърших. Исках само да ви представя баща ми, преподобния Келерган.
Хари стана и двамата мъже приятелски се ръкуваха.
- Значи, вие сте прословутият писател - усмихна се преподобният.
- А вие трябва да сте преподобният Келерган, за когото толкова се говори тук - отвърна Хари.
Дейвид Келерган се позасмя.
- Не обръщайте внимание на това, което разправят хората. Те винаги преувеличават.
Нола извади от джоба си рекламна картичка и я подаде на Хари.
- Това е за представлението в гимназията по повод края на годината, господин Куебърт. Затова днес си тръгвам по-рано. В седемнайсет часа е, ще дойдете ли?
- Нола - нежно я смъмри баща й, - остави горкия господин Куебърт на спокойствие. Какво да прави на ученическо представление?
- Представлението ще е хубаво - оправда се тя въодушевено.
Хари благодари на Нола за поканата и й каза довиждане. През френския прозорец я видя да изчезва зад ъгъла на улицата, след което се прибра в Гуз Коув, за да се захване с черновите си.
Беше четиринайсет часът. Н-О-Л-А. От два часа седеше на бюрото и не бе написал нищо друго. Не откъсваше поглед от часовника си. Не трябваше да ходи в гимназията, забранено беше. Ала нито стените, нито затворът можеха да му попречат да иска да е с нея. Тялото му бе затворено в Гуз Коув, но духът му танцуваше на плажа с Нола. Стана петнайсет часът. После шестнайсет. Беше се вкопчил в писалката, за да не се отдели от бюрото си. Тя беше петнайсетгодишна, любовта му бе забранена. Н-О-Л-А.