Докато полицията и пожарникарите се суетяха в Гуз Коув, пристигна и Травис Дон, когото също бяха уведомили.
- Добре ли си, Маркъс? - попита ме той, като се спусна към мен.
- Аз съм добре, само дето цялата къща можеше да изгори.
- Какво се случи?
- Прибирах се от плажа на Гранд Бийч и докато карах по пътя, забелязах един силует, който бягаше през гората. После видях и пламъците...
- Успя ли да разпознаеш бягащия?
- Не. Всичко стана толкова бързо.
Един дошъл заедно с пожарникарите полицай, който оглеждаше околностите на къщата, внезапно ни извика. Бе намерил, затъкната в рамката на вратата, бележка, на която пишеше:
Прибирай се у вас, Голдман.
- Боже! Получих същата вчера - казах аз.
- Така ли? Къде беше? - попита Травис.
- На колата ми. Спрях за десетина минути пред универсалния магазин и когато се върнах, точно такава бележка беше поставена под чистачката.
- Мислиш, че някой те следи?
- Ами... Нямам представа. Не съм обръщал внимание досега. Какво би могло да означава това?
- Този пожар прилича на предупреждение, както и да го погледнеш, Маркъс.
Предупреждение? Защо някой ще иска да ми отправя предупреждения?
- Изглежда, че някой не оценява присъствието ти в Орора. Всички знаят, че задаваш твърде много въпроси.
- И какво? Някой се бои, че ще открия нещо, свързано с Нола?
- Може би. Във всеки случай това не ми харесва. Цялата тази история мирише на барут. Ще оставя тук патрул за през нощта, за по-сигурно.
- Няма нужда от патрул. Ако този тип ме търси, нека дойде, ще ме намери.
- Спокойно, Маркъс. Тази нощ ще има патрул, независимо дали искаш, или не. Ако, както ми се струва, става дума за предупреждение, то това означава, че ще последват и други действия. Трябва да си много предпазлив.
Рано на другата сутрин отидох в щатския затвор, за да разкажа на Хари за инцидента.
- Прибирай се у вас, Голдман! - повтори той, когато му споменах за бележката.
- Точно. Написано на компютър.
- Какво направи полицията?
-Травис Дон дойде. Взе бележката, каза, че ще я анализират. Според него става дума за предупреждение. Може би някой, който няма желание да се задълбавам в тази история. Някой, който вижда във вас идеалния виновник и не иска да се намесвам.
- Този, който е убил Нола и Дебора Купър?
- Например.
Хари ме изгледа сериозно.
- Рот ми каза, че следващия вторник ще се представя пред голямото жури. Шепа добри граждани, които ще проучат моя случай и ще решат дали обвиненията са обосновани. Изглежда, че голямото жури е винаги на мнението на прокурора. Това е кошмар, Маркъс, с всеки изминал ден чувствам, че затъвам все по-дълбоко. Че губя почва под краката си. Първо ме задържат, казвам си, че е грешка, че ще ме пуснат след няколко часа, после се озовавам тук, затворен до процеса, който ще започне кой знае кога и в който рискувам да ме осъдят на смърт. Смъртна присъда, Маркъс! Все за това мисля. Страх ме е.
Добре виждах, че Хари линее. Бе прекарал в затвора само седмица, ясно беше, че няма да издържи месец.
- Ще ви измъкнем от тук, Хари. Ще открием истината. Рот е много добър адвокат, трябва да му имаме доверие. Продължете да ми разказвате, искате ли? Говорете ми за Нола, разкажете ми какво стана след това.
- След кое?
- След епизода на плажа. Когато Нола е дошла там през онази събота, след представлението в гимназията, и ви е казала, че не трябва да се чувствате самотен.
Докато говорех, поставих минидиск рекордера на масата и го включих. Хари се поусмихна.
- Добър човек сте, Маркъс. Защото точно това е важното - Нола, която идва на плажа и ми казва, че не трябва да се чувствам самотен, че тя е там, при мен... Всъщност винаги съм бил доста самотен и ето че внезапно нещата се бяха променили. С Нола се чувствах като част от цяло, цяло, което образувахме двамата. Когато не беше наоколо, в мен имаше някаква празнота, усещане за липса, каквото никога дотогава не бях изпитвал. Сякаш откакто бе влязла в живота ми, земята не можеше да се върти правилно без нея. Знаех, че щастието ми минава през нея, но в същото време съзнавах, че отношенията ни щяха да са ужасно сложни. Впрочем първата ми реакция беше да потисна чувствата си - това бе невъзможна история. През онази събота останахме за малко на плажа, после аз й казах, че е късно, че трябва да се прибира, преди родителите й да се разтревожат, и тя си тръгна. Вървеше по плажа, гледах я как се отдалечава и се надявах да се обърне, само веднъж, и да ми махне с ръка. Н-О-Л-А. Беше абсолютно необходимо да си я изкарам от главата. Затова през цялата следваща седмица се насилвах да се сближа с Джени, за да забравя Нола, същата Джени, която днес е съдържателка на „Кларкс“.