-Чакайте, искате да кажете, че Джени, за която ми говорите, сервитьорката в „Кларкс“, тази от седемдесет и пета година, е Джени Дон, жената на Травис Дон, днешната собственичка на „Кларкс“?
- Самата тя. С трийсет години по-възрастна. По онова време беше много красива жена. И впрочем си остана красива. Знаете ли, можеше да си пробва късмета в Холивуд като актриса. Често говореше за това. Че ще напусне Орора и ще отиде да си живее живота в Калифорния. Но не направи нищо подобно. Остана тук, пое ресторанта от майка си и в крайна сметка ще продава хамбургери цял живот. Нейна си е грешката - живеем живота, който сме избрали, Маркъс. Знам за какво говоря...
- Защо казвате това?
- Няма значение. Съвсем съм се отнесъл, обърквам се. Разправях ви за Джени. Значи, на двайсет и четири години Джени беше много красива жена. Кралица на красотата в училище, чувствена блондинка, способна да завърти главата на който и да е мъж. Впрочем всички се зазяпваха по нея тогава. Аз прекарвах дните си в „Кларкс“ в нейната компания. Имах открита сметка в заведението и не внимавах
колко харча, а бях поизчерпал спестяванията си с наемането на къща I а и бюджетът ми беше твърде ограничен.
*
Сряда, 18 юни 1975 г.
Откакто Хари бе дошъл в Орора, на Джени Куин й трябваше цял час сутрин, за да се приготви. Беше се влюбила в него от първия ден, в който го видя. Никога преди не бе изпитвала подобно усещане -той беше мъжът на живота й, знаеше го. Него чакаше открай време. Всеки път когато го видеше, си представяше съвместния им живот -тържествената им сватба и живота им в Ню Йорк. Гуз Коув щеше да стане вилата им, където Хари на спокойствие да препрочита ръкописите си, а тя да посещава родителите си. Той щеше да е този, който да я отведе далече от Орора. Никога вече нямаше да е необходимо да почиства мазните маси, нито тоалетните на този посещаван от селяндури ресторант. Ще направи кариера на,-,Бродуей“, ще снима филми в Калифорния. Ще пишат за двойката им във вестниците.
Тя нищо не измисляше, въображението й не й играеше номера - бе очевидно, че между Хари и нея става нещо. И той я обича, няма никакво съмнение. Иначе защо ще идва всеки ден в „Кларкс“? Всеки ден! Ами разговорите им на бара! Толкова се радваше, когато той сядаше срещу нея да си побъбрят. Бе различен от всички мъже, които бе срещала дотогава, бе много по-издигнат. Майка й Тамара нареди на всички в „Кларкс“ да не му говорят, за да не го разсейват, и се случваше да й се скара вкъ1ци, защото смяташе държането й за неадекватно. Но майка й нищо не разбираше, не разбираше, че Хари толкова я обича, че пише книга, посветена на нея.
Вече от няколко дни подозираше това за книгата - тази сутрин се убеди окончателно. Хари дойде в „Кларкс“ към шест и половина, малко след като бяха отворили. Рядко идваше толкова рано. По принцип само шофьорите на камиони и търговските пътници идваха в този час. Едва седнал на запазената за него маса, започна да пише - френетично, почти легнал върху листа си, сякаш се боеше някой да не прочете какво е написал. Понякога спираше и дълго я гледаше. Тя се правеше, че нищо не забелязва, но знаеше, че той я изяжда с очи. Отначало не бе схванала причината за тези настойчиви погледи. Малко преди пладне разбра, че пише книга за нея. Да, тя, Джени Куин, беше главната героиня в новия шедьовър на Хари Куебърт. Ето защо той криеше листовете си. Веднага щом се досети за това, Джени почувства как я обзема огромно вълнение. Възползва се от наближаващия обяд, за да му занесе менюто и да си поговори с него.
Бе прекарал сутринта в писане на четирите букви на името й: Н-О-Л-А. Образът й беше в главата му, лицето й обсебваше мислите му. Понякога затваряше очи, за да си я представи, после, сякаш за да се опита да се излекува, се насилваше да гледа Джени с надеждата, че ще забрави за Нола. Джени беше много красива жена, защо не можеше да я обича?
Когато малко преди пладне видя, че се е запътила към него с менюто в ръка, закри написаното с бял лист, както правеше винаги щом някой се приближеше.
- Време е да хапнете нещо, Хари - заповяда тя с майчински тон. -Още нищо не сте слагали в уста освен литър и половина кафе. Ще получите киселини с този празен стомах.
Той се насили да се усмихне учтиво и да поведе разговор. Усети, че челото му се е изпотило, и бързо го изтри с опакото на ръката си.