- Може пък да не искам повече да нося твоите ужасни престилки, които толкова ме загрозяват. Нямам ли право да бъда хубава от време на време? Да не мислиш, че ми е приятно по цял ден да сервирам пържоли?
Очите на Джени се насълзиха.
- Но какво става? - промълви майка й.
- Става това, че в събота не би трябвало да работя! Никога не работя през почивните дни!
- Та нали ти настоя да смениш Нола, когато тя ми поиска един ден отпуск.
- Да. Може би. Не знам вече. О, мамо, толкова съм нещастна!
И Джени, която въртеше шише с кетчуп в ръце, направи несръчно движение, шишето падна на пода и безупречно чистите й бели маратонки се покриха с червени петна. Младата жена избухна в ридания.
- Миличка, какво става с теб? - разтревожи се майка й.
- Чакам Хари, мамо! Той винаги идва в събота. Защо го няма днес? О, мамо, каква съм идиотка! Как можах да си помисля, че ме обича! Човек като Хари никога не би пожелал такава проста сервитьорка на хамбургери като мен! Пълна глупачка съм!
- Хайде, не говори така - опита се да я утеши Тамара, като я прегърна. - Вземи си почивния ден. Аз ще те заместя. Не искам да плачеш. Ти си чудесно момиче и аз съм сигурна, че Хари те харесва.
- Но тогава защо го няма?
Тамара Куин помисли малко и каза:
Той знаеше ли, че работиш днес? Ти никога не работиш в събота, защо да идва, като те няма? Знаеш ли какво си мисля, милинка? Хари сигурно е много нещастен в събота, защото това е денят, в който не те вижда.
Джени светна.
- О, мамо, как не се сетих!
- Би трябвало да му отидеш на гости. Сигурна съм, че ще е много щастлив да те види.
Джени светна още повече - каква чудесна идея даде майка й! Да посети Хари в Гуз Коув, да му занесе нещо за ядене и да си направят пикник. Горкият, сигурно работи и е забравил да обядва. И тя се втурна в кухнята да търси провизии.
В същия миг, на сто и двайсет мили от там, в градчето Рокланд, в Мейн, Хари и Нола се разхождаха покрай океана. Нола хвърляше трохи хляб на чайките, които надаваха дрезгави крясъци.
- Харесвам чайките! - възкликна тя. - Те са любимите ми птици. Може би защото обичам океана, а там, където има чайки, има и океан. Вярно е - дори когато хоризонтът не се вижда заради дърветата, полетът на чайките в небето ни припомня, че океанът е нейде отвъд. Ще споменете ли чайките в книгата си, Хари?
- Щом искащ. Ще спомена в книгата всичко, което пожелаеш.
- За какво се разказва в книгата ви?
- Бих искал да ти кажа, но не мога.
- Любовна история ли е?
- В известен смисъл.
Той я гледаше развеселен. Държеше бележник в ръка и се опита да скицира околния пейзаж с молив.
- Какво правите? - попита тя.
- Скица.
- И да рисувате ли можете? Значи, притежавате всички дарби. Покажете ми, искам да видя!
Приближи се, погледна рисунката и възкликна въодушевено:
- Толкова е красиво, Хари! Толкова сте талантлив!
И в порив на нежност се притисна до него. Но той я отблъсна почти инстинктивно и се огледа, сякаш за да се увери, че никой не ги е видял.
- Защо правите така? - разсърди се Нола. - Срам ли ви е от мен?
- Нола, ти си на петнайсет години. Аз на трийсет и четири. Хората не биха одобрили.
- Хората са глупаци!
Той се засмя и нахвърли ядосаното й изражение с няколко щриха. Тя отново се притисна до него и този път той не се отдръпна. Загледаха се заедно в чайките, които си оспорваха трохите хляб.
Бяха решили да се измъкнат и да дойдат тук преди няколко дни. Изчака я близо до дома й след училище. Недалече от автобусната спирка. Тя беше едновременно учудена и щастлива, че го вижда.
- Хари? Какво правите тук? - бе попитала.
- Всъщност нямам представа. Просто исках да те видя. Аз... Знаеш ли, Нола, мислих за идеята ти...
- Да сме само двамата?
- Да. Казах си, че бихме могли да заминем в края на седмицата. Не далече. Например в Рокланд. Там, където никой не ни познава. За да се чувстваме по-свободни. Стига да искаш, разбира се.
- О, Хари, би било страхотно! Но трябва да е в събота, не мога да пропусна неделната служба.
- Значи, ще бъде в събота. Можеш ли да се освободиш?
- Разбира се! Ще поискам отпуск от госпожа Куин. А на родителите ми знам какво да кажа. Не се тревожете.
На родителите си знае какво да каже. Когато Нола произнесе тези думи, той се бе запитал какво му става, та се влюбва в толкова младо момиче. И сега, на плажа в Рокланд, се замисли за тях двамата.
- За какво мислите, Хари? - попита Нола, все така сгушена в него.
- За това, което правим в момента.
- Какво лошо има в това, което правим?
- Много добре знаеш какво. Или може би не знаеш. Какво каза на родителите ти?