- Разкажи ми за този четвърти юли.
Тя затвори очи, сякаш отново бе там.
- Беше хубав ден. Хари дойде в „Кларкс“ и ми предложи да отидем заедно в Конкорд да гледаме фойерверките. Каза, че ще дойде да ме вземе в осемнайсет часа. По принцип свършвах работа в осемнайсет и трийсет, но отвърнах, че това ме устройва. И мама ме пусна по-рано, за да се приготвя.
*
Петък, 4 юли 1975 г.
В къщата на семейство Куин на Норфолк Авеню цареше голямо вълнение. Беше седемнайсет часът и четирийсет и пет минути, а Джени още не беше готова. Търчеше нагоре-надолу по стълбите като фурия, по бельо, всеки път с различна рокля в ръка.
- А тази, мамо, какво мислиш за тази? - попита тя, когато за седми път влезе в дневната при майка си.
- Не, не тази - строго отсъди Тамара. - Прави ти голям задник. Нали не искаш Хари Куебърт да мисли, че се тъпчеш? Пробвай някоя друга!
Джени побърза да се качи в стаята си, като хълцаше и повтаряше, че е ужасна, че няма какво да облече и че ще остане самотна и грозна до края на живота си.
Тамара беше много нервна - трябваше дъщеря й да е на висота. Хари Куебърт беше от друга категория, различна от тази на младежите от Орора, така че Джени нямаше право на грешка. Щом дъщеря й я уведоми, че има среща вечерта, веднага й нареди да си тръгне -но обяд ресторантът беше пълен, но тя не искаше Джени да остава и секунда повече сред тези миризми на мазно, които можеха да се просмучат в кожата и косите й. Трябваше да е съвършена за Хари. Изпрати я на фризьор и на маникюр, почисти основно къщата и приготви, както го нарече, деликатен аперитив, в случай че Хари пожелае да хапне нещо пътьом. Значи, нейната Джени не се бе излъгала - Хари я ухажваше. Беше много развълнувана, не можеше да не мисли за евентуалния брак - дъщеря й най-после щеше да се задоми. Чу да се хлопва външната врата - мъжът й, Робърт Куин, инженер в ателие за ръкавици в Конкорд, се прибираше от работа. Тя ужасено се ококори.
Робърт веднага забеляза, че партерът е основно почистен и подреден. В антрето имаше красив букет от перуники и покривчици, каквито досега не бе виждал.
- Какво става тук, пиленце? - попита той, като влезе в дневната, където бе сложена масичка със сладкиши, солени хапки, бутилка шампанско и съответните чаши.
- О, Бобо - отвърна раздразнено Тамара, като все пак се стараеше да бъде мила, - не е сега моментът да ми се мотаеш в краката. Бях ти оставила съобщение в ателието.
- Не съм го получил. Какво беше то?
- Да не се прибираш вкъщи преди деветнайсет часа.
- А! И защо?
- Защото, представи си, Хари Куебърт е поканил Джени да ходят на фойерверките в Конкорд тази вечер.
- Кой е Хари Куебърт?
- О, Бобо, би трябвало поне малко да се интересуваш от светския живот! Това е големият писател, който дойде в Орора в края на май.
- Аха. И защо да не се прибирам вкъщи?
- Аха! Той казва аха. Един голям писател ухажва дъщеря ни и ти казваш аха. Е, точно затова. Не исках да се прибираш, защото не можеш да водиш шик разговори. Да знаеш, че Хари Куебърт не е кой да е - настанил се е в къщата в Гуз Коув.
- Къщата в Гуз Коув? Леле!
- За теб може да е скъпа, но за него да наеме къщата в Гуз Коув е все едно да плюне във водата. Той е нюйоркска звезда!
- Да плюне във водата? Не го знаех този израз.
- О, Бобо, ама ти нищо не знаеш.
Робърт направи гримаса и се приближи до малкия бюфет, приготвен от жена му.
- Само не пипай, Бобо!
- К’ви са тия работи?
- Не са работи. Това се нарича деликатен аперитив. Много е шик.
- Но нали ми каза, че сме поканени у съседите довечера на хамбургери! Винаги ядем хамбургери у съседите на четвърти юли!
- Да бе, ще отидем. По-късно. И да не вземеш да разправяш на Хари Куебърт, че ядем хамбургери като някакви обикновени хора!
- Та ние сме обикновени хора. Обичам хамбургери. Ти самата държиш ресторант за хамбургери.
- Ама наистина нищо не разбираш, Бобо! Не е същото. Освен това аз имам големи планове.
- Не знаех. Не си ми казала.
- Не ти казвам всичко.
- Защо не ми казваш всичко? Аз ти казвам всичко. Впрочем днес цял следобед ме боля корем. Имах ужасни газове. Дори се наложи да се заключа в кабинета си и да застана на четири крака, за да се изпърдя, толкова ме болеше. Виждаш, че ти казвам всичко.
- Стига, Бобо! Разсейваш ме!
Появи се Джени с друга рокля.
- Прекалено е официална! - излая Тамара. - Трябва да си шик, но и да си непринудена!
Робърт Куин се възползва от това, че вниманието на жена му се бе насочило към Джени, за да се настани в любимото си кресло и да си налее един скоч.