Настъпила третата нощ на пълнолуние. Отстрани хълмът с ябълката все повече приличал на боен стан, а навред по селата се плъзнали слухове, че князете все пак са видели някаква вража орда и се бият нощем с поганците, които май прокопали къртичини и баш стражевия кладенец улучили, та излизали от него, ама ядец — князете не спят! Бой по тиквата, бой! Със сабята — прас! Глави се насъбрали вече толкова много, че за цяла верига ханове халби да се направят, обаче вразите продължавали да прииждат. Сигурно къртичината била тясна и нямало как да се обърнат назад, затова само напред могли да ходят. И сега докато ги изпотрепят всичките…
Интересно е как понякога народната мълва улучва истината. Като стрела я улучва. Само че във върха на опашката, не в сърцето. И истината получава шанс да офейка, да се крие през девет планини и дванайсет гори и да се зарече никога повече да не броди там, където живеят хора… Викаш, щом сме такива, защо онзи наш цар от миналото не е направил народа глухоням? Не мога да ти кажа защо се е отказал. Но пък е излишно да се наказва самозаблудата, както и глупостта — те сами си докарват белята рано или късно. Е, и умни глави грешат, но пък всеки умник си е достатъчно прост, от мен да го знаеш… А, ти вече си чувал тая мъдрост народна. Толкоз по-добре.
Сигурно си мислиш, че нататък е съвсем според официалната версия, нали? Не позна. Да, стана една битка край ябълката. Войскарите налагаха грозилището със стрели, поливаха го с катран, млатеха го с боздугани, а колко мечове и копия изхабиха — тиловаците ги заболяха главите после при отчитането на материалната част, а на ковачите им се отвори извънредна работа, не е за разправяне. Доста юнаци, като видяха отвратилището, върнаха вечерите — право връз него. Ето, това го няма във версията за масово слушане. Обаче се случи.
Случи се и друго. Предвид съпротивата на повърхността, не-тварите от Подземното не-царство пратиха не едно, а две такива изчанчени създания. Едното по-малко, съвсем дребно. Колкото котка. И пак грозно, отвратително, но яко и здраво като кремък. Князете уж оглеждали към мястото на изкоренения шипков храст — невинна цивилна жертва, — където кипяла битката и дебнели златната ябълка да узрее на лунна светлина. Но дребната твар през това време се промушила под земята покрай корените, тииихичко се покатерила на дървото и грабнала ябълката, която тъкмо светнала като фенерче. Братята гък не успели да кажат, а дребното грозилище скочило отгоре и се гмурнало право в земята така, както ние се бухаме по вировете, с тая разлика, че в случая нямало пръски, нито даже буци пръст — просто останала една дупка, колкото змия да се провре. Това е защото тия грозилища нямат ясна форма, като восъчни са, разтягат се и се променят както им скимне. Князете със зинали усти се втренчили в зейналата дупка, месечината достатъчно ярко светела, та било наоколо видело като в облачен ден. Пък и огньове по хълма, факли — колкото щеш. И докато тримата бавно си давали сметка, че са се провалили напълно и докрай, откъм къщерата екнал победен вик, защото другото, едрото грозилище почнало да се преструва на уплашено и да бяга, тоест да се прибира обратно. Дотичал радостен багаин с оповръщана отпреде ризница да докладва, че врагът отстъпва в паника, надавайки едно такова жаловито скърцане — победа, князи честити! А вие оправихте ли си там своята работа?
Първослав само седнал и стиснал глава с ръце, замучал от мъка. Любосвет се заумилквал около него да го утешава, ама сам току ще зареве, а Средомир се развикал на багаина да се маха надалеч и да не трие сол в жива рана.
Войникът благоразумно се оттеглил, сражението затихнало, поумълчали се за малко и воините, а после взели да си шушукат, все по-силно, че ябълките не били опазени и сега ще стане една…
Средомир се опомнил, когато видял тълпа селяни да се препират с войниците. Наострил уши и направо щял вдън земя да пропадне и той като грозилище някакво, щом чул какво се обсъжда между войскарите и цивилните. А се разисквали възможните последици от кражбата на златните ябълки, пълновесни златни плодове по една ока всяка и златото от най-чиста проба, тц, тц, тц, дали няма да поскъпне всичко, а, войниче? Не знам, дядо, ама ми се чини, че данъците ще скочат…
Подмамил Средомир с пръст един от джамачите и много тихо го попитал — кой, майна-райна, е позволил на цивилни да си пъхат гагите в зона на бойни действия, на всичко отгоре секретни? И защо багаини и багатури не си държат човките затворени, а са зинали като пилци в гнездо? Джамачът разбрал намека и хукнал да взема мерки.
А вторият княз се обърнал към братята си и рекъл: