Змеят го изгледал особено — дали с уважение, дали със съжаление, а може и така, и инак едновременно. Плеснал с опашка и начаса от небето се стрелнал друг бял змей, по-точно — змеица. Те в обичайния си вид на нашите жени изобщо не приличат, ама Средомир се захласнал и си рекъл, че ако малкия му брат случи да види такава…
А змеят и змеицата разперили криле и направили от тях портал.
— Хайде, княже, преминавай, че брата си да видиш.
Прекрачил Средомир портата от змейските криле и се озовал в Черната змейска земя. А там вече го чакали две змейчета, които се завъртели като вихрушки и отнесли княза със златните ябълки право в зертоните на тези буйни змейове. И в един огромен палат от черен мрамор видял как таласъмите — змейови слуги — коват бели светкавици за войнствените си господари. А покрай огнищата от слънчев пламък с ръце на кръста и желязна престилка крачел не кой да е, ами лично Първослав — наглеждал качеството на мунициите.
Големият княз бил вече решил да остане при черните змейове, постоянните битки с халите му се харесали.
Като видял брат си, Първослав изревал като гръмотевица от радост. Средомир му показал златните ябълки и рекъл:
— Ела с мен, стани цар, брате, аз ще съм ти кавхан.
— Бих дошъл, мили брате, но друго ми е присърце. Оставам тук. Черните змейове са най-юнаци, вечна война с халите водят, урагани яздят. Тук е за мен, брате. Допада ми повече от Хорския свят.
Огледал се Средомир и кимнал. Изобщо не било за чудене, че Първослав така е решил — търкулнало се гърнето и си намерило светкавица, далеч по-лъскаво нещо от сабя, по-дълго от копие и по-размазващо от боздуган. Ясна е картинката. Ала му проличало, че вестта за него е тъжна, защото първородният сложил длан върху рамото на брата си и тихичко продумал да го утеши:
— Стига си се цупил. Ние ще се виждаме от време на време, братко. Запъпли ли над царството, което вече е твое, лош облак, аз веднага идвам със змейовете да пропъдя халата и да разбия градушката на дъжд. Ще ме познаеш ей по тези светкавици, аз ги начупвам малко по-различно от змейовете, и ето с една такава дъга после ще окича небето… — и показал.
— Освен това — продължил първият царски син, — когато настане време да идва зимата, аз ще пристигам с черните змейове да приспиваме земята. Ще ти оставам на гости по един ден, а вечерта, превърнат на вълк, ще си ида през снежните преспи в Черната земя… Хайде сега, тръгвай, че и на мен взе да ми става мъчно…
Прегърнали се и се разделили.
От черните змейове отново долетяла двойка и кръстосала криле като триумфалната арка, каквато галите ще построят някой ден. Средомир минал под нея и се озовал в Червената земя, където се оказало, че и Любосвет също си е цопнал в щастието.
— И тук ли жена намери бе! — поразил се Средомир. — Ала нали си падаше по блондинки, котарачко! А тази е със златни очи и сини коси!
— Не е жена, а змеедива. Баща й змей, майката самодива. Какво ще кажеш, а?
— Ще кажа, че от тая няма да посмееш да кръшнеш, братко!
— Знаех си, че ще оцениш колко е хубава!
— Хубава е, да. И нокти има хубави, като бръснач. Дано мирясаш, че като я гледам как си играе… с поглед превръща в лед онзи водопад, а сетне с огнен дъх го разтапя…
— И аз така мисля, братко. На змеедива не можеш да изневериш, така е, защото друга като нея няма!
— Освен другите змеедиви.
— Мммм-да, вярно бе…
— Любосветко! Тоя блясък в очите ти ми е познат! Стегни се!
— Ще се стегна, брате, обещавам. Виж, че вече нося неин пръстен.
— Ха, хванаха те най-после, немирник! — каза с удоволствие средният царски син. — Е, значи, не искаш да дойдеш с мен, да станеш цар, а аз кавхан да ти бъда?
— Бих дошъл, Средомире, ала за наопаки — ти да си цар, пък аз кавхан. Или чаргу-боил, по чужбински посолства да се разхождам. Обаче друго ми допада. С моята змеедива всяка пролет ще обикаляме земята, за да я будим от зимния сън. Ще ти идвам на гости, обещавам. И да улегна също обещавам!
— Е, щом така ти е мило… поне ме изпрати до нашата земя!
Малкият брат си казал нещо с жена си на змеедивски — съскане, ала като музика приятно. После рекъл на Средомир:
— Знаеш ли, става. Ще се превърнем на щъркели, те са наши пратеници в човешката земя. Сега оттатък е време да отлитат и да отнасят в отвъдното душите на умрелите през тази година, също както напролет донасят нови души, които да се родят в плът. Тъкмо с любезната ми ще направим малко инспекция как се носи службата… — навел се и подшушнал. — Братко, ще ми дадеш ли назаем една кесия жълтици? Обещах й да я разведа из някой панаир, герданчета и шарени ботушки да й купя…
— Ама за какво са й ботушки?