Средомир съобразил, че при удар на стомана в дървен клон не хвърчат искри, пък и клоните нямат нокти, с които се мъчат да изкопчат от разкървавената длан на Любосвет златната ябълка…
— Грозилището го хвана!
За Първослав това било достатъчно. Сега, малкият му брат може да е лигльо и женкар, обаче никой друг освен братова десница няма право да го налага (е, и бащина също, ама татко много рядко му посяга, нали е много мило детенцето…). Освен това глезльото сега се бори като мъж, за да опази чудесния плод. Други подробности не интересували първия княз. Той само изпъшкал пак и изхъркал:
— Братко, тъмно ми е в очите! Само ми покажи къде е крадецът!
— И зад теб също е той! — извикал Средомир, докато рипал да отърва Любосвет.
— Аааа! — изревал Първослав, зарадван, че носи освен сабята и тежък боздуган. Много рядко му се случвало да го използва и то все на лов. — На тииии!
И такъв трясък настанал — като в каменоломна.
Ала споменах вече, че грозилището имало силата на цяло стадо биволи, докато Първослав, Средомир и Любосвет — само на два и то заради дяла на първородния. Освен това твърдя, че грозилището изобщо не е искало да наранява сериозно тези меки твари от Горния за него свят. Инак би размазало тримата братя на пихтия. Не обърнало внимание на нежните почесвания с боздугана, нито на гъделичкането с бързо похабяващите се саби — едната вече счупена, — а боцнало с кристален нокът китката на малкия княз. Любосвет изохкал, но устоял. Боцнало го грозилището още веднъж, по-настоятелно. Младежът заскимтял, ала още по-здраво стиснал, така стръвно и женско дупе не бил стискал досега. Боцнало го трети път отвратилището — тоя път по слабините. Третият царски син раззинал уста, все едно да му види знахар сливиците, без да смее да изкрещи, и даже не усетил как ръката му омекнала, а ябълката се търкулнала — право в свивката на друго пипало. После чудовището пуснало Любосвет, меко избутало Средомир в гърдите така, че онзи без дъх останал, а горкият Първослав тъй бил подметнат във въздуха, че прелетял над дървото и тежко се приземил с чело върху захвърления си щит.
Само да добавя — шлемът му паднал по време на полета.
Така че накрая, вместо с две златни ябълки, братята разполагали с общо две цицини, множество натъртвания и охлузвания, заедно с дузина плитки порезни рани, от които останал малък белег върху едно деликатно място, известно на доста жени в царството.
Този път войската била привлечена в пълна мяра за претърсване на хълма. Издирвало се вече не някаква ябълка, заедно с всички паднали плодове, но най-вече мястото, откъдето би могла да се промъкне грабливата твар. Веднага отхвърлили да е пробила кордона, без багаините да забележат. И невидима да е била крадливата грозотия, пак не би се промушила през плътния строй стрелци и мечоносци.
В столицата бил пратен вестоносец с доклад, написан от Любосвет — с необичайно разкривен за спретнатото мамино детенце почерк. Ръката на малкия брат треперела не толкова поради уплаха, нежели заради спомена от онова остро докосване до органите, за целостта на които се безпокои всеки мъж.
Възрастните братя съчувствено мълчаха. Хлапето се бе проявило почти блестящо, подигравките бяха неуместни.
— Действахме правилно и съобразно тактическата обстановка, но… — обобщи Първослав. — Ако не опазим поне третата ябълка, ще ни тикнат в манастир до живот!
— Манастир?! — повтори Любосвет. — А, не, предпочитам да ме посекат на лобното място!
— Те пак може и да те поокастрят от някои стърчащи работи, а после — в манастир! — мрачно отвърна престолонаследникът без никакви задни мисли.
— Какво ще правим? — съвсем уместно попита Средомир.
Първослав огледа коприненото платнище, тъй като вече седяха в шатрата, за да успокои очите от вида на грозотилището, и дълбокомислено предложи:
— Кажи ти!
От затруднителното положение средният брат бил спасен от дотърчал багаин, който казал на князете, че до дървото са открили пещера.
— И по камъните на входа има драскотини, наистина като от нокти — я железни, я диамантени!
Огледът на подземната колиба вбесил Първослав, който почнал на глас да крои наказание за назначените тук постоянни стражници. Любосвет пък замислено огледал кожите, навел се и вдигнал от пода женска бакърена обица. Средомир надникнал в кладенеца и приближил факлата до зидарията.