Решихме да отидем първо в Цюрих — най големия град в Швейцария. Отидохме в първата полиция и попитахме къде можем да се предадем за политическо убежище. Отговориха ни, че това е възможно само на четири места: Базел, Женева, Шафхаузен и Киасо. Отседнахме в един хотел на църквата, като заявихме, че сме емигранти и нямаме пари. На другия ден дойдоха двама цивилни полицаи, взеха ни данните и ни казаха същото. Но ние българите, сме недоверчив народ, затова отидохме до Берн и проверихме директно във Министерството на вътрешните работи. Оттам отидохме в Базел. Никога няма да познаете къде се намираше приемния пункт — на един кораб, закотвен на пристанището на Базел! Там стояхме три дни, след което ни изпратиха в транзитен лагер в Берн. Там никак не беше лошо — повечето бяха индийци и готвеха много вкусна храна.
Точно след един месец (швейцарска точност) ни направиха доста подробно интервю. Веднага след него ни разделиха — Вера и Дани отидоха „на курорт“ в Лангентал (в разкошна къща в подножието на Алпите, на 60 км североизточно от Берн) защото Вера беше бременна, а аз — в едно селце — Мюнсинген, на 15 км южно от Берн. Бяхме по шест човека в стая с анадолски турци. Аз не съм расист и уважавам всички нации, но тези хора бяха изключително прости и по цяла нощ надуваха до дупка турски маанета. Тъй като през нощта не можех да спя, спях през деня, когато глупаците бяха на работа, а по цяла нощ слушах музика или гледах телевизия и видео в една барака отстрани, която си обзаведохме с един албанец, много свестен човек. При Вера и Дани изкарах Коледа и Нова Година. И знаете ли какво ме впечатли — в това смешно селце с 5000 души население имаше фирмен магазин на „Infinity“ и „Harman Kardon“ — две от най-скъпите фирми за Hi-Fi техника в света!
След няколко месеца те получиха малък апартамент в Биел/Биен (на 30 км северозападно от Берн) и благодарение на един англичанин, който работеше в моя пансион и пишеше перфектни бизнесписма, аз също успях да си намеря работа там — в „Sacom AG“ — генерален представител на „Pioneer“, „TDK“ и „Akai“ в Швейцария. След като ми направиха доста сериозен тест, явно съм ги впечатлил, защото ми предложиха работа в най-високоплатения отдел — ремонт и настройка на CD & VCD плейъри. Трябваше да чакам около два месеца, майка ми да ми изпрати дубликат на моята диплома от Полувисшия Институт по Съобщенията (оригиналът остана в сака на автогарата в Нова Горица), да я преведат, и две министерства да си дадат съгласието да започна тази висококвалифицирана и добре платена работа. Но в началото на юли започнах работа. Ако знаете с каква апаратура работех във фирмата в Швейцария — студийни монитори и Hi-Fi боксове по 25 000 долара единия! Две седмици по-късно получих разкошно фирмено жилище (70 кв.м с 15 кв.м тераса с изглед към езерото) само на стотина метра от службата!
Междувременно през юни Вера роди син, те взеха едно голямо и слънчево жилище (над сто кв.м.) и майката на Дани дойде да и помага. Вече споменах, че Дани е суперкъсметлия — загубиха им договора и те живяха близо една година там безплатно! Вера се сприятели с една сестра в болницата и ме запозна с нея. Излязохме няколко пъти, тя си падна по мен, но аз не. През август се запознах с една жена — тя бе от тези които ходят по къщите и продават религиозни книги и видеокасети. Там е прието да ги почерпиш едно кафе и да поговорите малко, и аз го направих, въпреки че не съм религиозен. Но когато тя започна да идва всеки ден, работата ми стана ясна и я заведох в спалнята. Ферена (или Лили както искаше да я наричам) беше десет години по-голяма от мен, на 39, разведена с един син на десет години (невероятно красиво момче, приличаше на Ален Делон). Тя също ме покани на гости и след като им оправих видеото, за сина и станах Бог. Тя живееше на около 20 км от Биел — в Брюг. Имаше две коли и всяка събота и неделя пътувахме из цяла Швейцария — Женева, Лозана, Цюрих, Базел, Люцерн. Тя имаше много приятели, така, че рядко сме спали в хотел. Във Фрибург бяхме на гости на един американски кънтрипевец, който имаше пет дъщери (пет пъти опитал човека, но явно няма късмет). Той бе роден в Чикаго, Илинойс, а израснал в най-южната точка на Щатите — Кий Уест, Флорида. Говорихме за много неща, но накрая той ми каза: „Знаеш ли, в Америка ще изкарвам много повече пари, но това спокойствие, което имам тук не може да се купи с пари. В Маями не смеех да изляза след 20 часа. И съм мъж, представи си какво ще се случи с жена ми!“ Така е — Швейцария наистина е най-спокойното място на което съм бил — там престъпност практически няма.