Лили работеше за една американска църква и за жалост бе религиозен фанатик. Иначе беше доста интелигентна, говореше седем езика и бе обиколила света. Сина и бе роден в Германия. На 17 години избягала от къщи и оттогава не говореше с родителите си. А те бяха мултимилионери — имаха два хотела около Цюрих. Сина и ми разказа как всяка година го водели някъде — в Рио, в „Дисниленд“, в „Холивуд“, в Париж, в Япония. Явно той ще ги наследи, сестра и няма деца.
Но както казва Мърфи — „много хубаво не е на хубаво“. Първо Дани започна да пие и да бие Вера и тя няколко пъти идваше да спи при мен, но той успя да влезе през прозореца (жилището ми бе на първия етаж над гаражите), тя избяга и се скри при един съсед и се наложи да викаме полиция, за да го озапти (български простотии). Един гранулом ме измъчи — направиха ми сериозна операция на челюста и една седмица бях в болнични. Дойде десети ноември (за нас, емигрантите, това не бе хубаво — край на политическото убежище) — по цяла нощ слушах какво става в България — когато запалиха Партийния Дом (хващах програма Хоризонт с помощта на една антена и антенен усилвател, който сам си направих). Дойде януари, Лили изпрати покана на моите родители и на 17 януари, точно преди да им се обадя, за да ги зарадвам, получих писмо…, че съм получил втори Отказ за Политическо Убежище, който не може да се обжалва и в двуседмичен срок трябва да напусна Швейцария…
Следващите две седмици са ми като в мъгла. Исках да замина за Канада, но нямаше време — бях подал документите в Канадското посолство през декември, а се чака минимум 3 месеца (и те ми обещаха че ще замина, защото там има много филиали на „Pioneer“)… Можех да отида във Франция или в Австрия. Тъй-като вече разбирах добре немски, реших да отида в Австрия. Извадих си пасаван от българското посолство в Берн и на 5 февруари напуснах Швейцария…
Част четвърта
Австрия
На 6 февруари сутринта пристигнах във Виена. Няколко часа по-късно ме приеха в лагера за емигранти в Трайскирхен. Имах късмет — там не приемаха българи без документи, а аз имах само една диплома (пасавана го унищожих за всеки случай)!
Единственият начин да остана в Швейцария, бе да се оженя за Лили, но това за мен не бе опция — не можех да живея пет години (минималният срок, за да получиш паспорт по онова време) с религиозен фанатик. Разбира се, можеше да я излъжа и да изчакам просто документите за Канада, но аз не умея да лъжа и за мен бракът не е сделка, както за Дани — няколко месеца по-късно този невероятен късметлия се ожени за млада, богата и красива швейцарка. Как стана — след двумесечен престой в гадния лагер за емигранти на 15 км южно от Виена, получих подарък — точно на Рожденния ми ден, 11 април, получих пансион във Виена. В Трайскирхен през март едва не ритнах камбаната след като местната зъболекарка ми извади един зъб само наполовина и остави единия корен вътре — подух се като плондир и с адски болки отидох в Университетската Клиника във Виена, където никаква упойка не ме хвана (костта беше възпалена) и трима души ме държаха докато четвъртия с длето избиваше корена — исках да скоча и да го удуша! Сигурен съм, че Гестапо могат да научат доста от виенските зъболекари! В края на април си купих кола и югославски паспорт и на 1 май заминах за Биел, за да си взема техниката — телевизор, ресивер, CD плейър, тонколони и 160 компактдиска. Направих на Дани един нумерологичен хороскоп (междувременно във Виена един човек ме въведе в основите на Нумерологията) и му казах следващата седмица да не пътува за Франкфурт (искаше да прекара двама индийци през горичката в Базел и да се види с друг български футболист в Германия). Той обеща да се откаже.
Но след като си заминах за Виена, Дани го направи и на връщане немски патрул го хванал в горичката. След една нощ в ареста немците го дали на швейцарците, защото им показал снимка на сина си и казал, че не може да живее без него — добър артист е, явно си е сбъркал професията, ха-ха! Взели му всички документи, но му върнали колата и му дали един документ в който пише какво са му взели. А той (нали е късметлия) си беше намерил супер работа — управител на билярдна зала в един още неоткрит нов шикозен ресторант в центъра на Биел плюс безплатна квартира в хотела над ресторанта. Шефката му — 25-годишната дъщеря на собственика на ресторанта, естествено му се развикала, че 2 дни не е бил на работа, но той купил една бутилка шампанско и я напил. След една седмица се оженили! Получил чисто нов Мерцедес — сватбен подарък!