— Не.
— Продаваш ли се… имам предвид?
— Не.
— Недей да се продаваш. Толкова е тъжно това.
— Не се продавам.
— Много жалко би било, само това искам да кажа.
Джул си замълча. Сложи си малко хайлайтър на скулите.
— Аз правех така — продължи жената, слезе от мивките и напъха изстрадалите си крака в сандалите. — Нямах нито семейство, нито пари. Така започнах, и сега не е по-различно. Но този път не води нагоре, дори да си ги избираш богати. Трябва да знаеш това.
Джул си наметна една зелена жилетка и вдигна куфара си.
— Не се безпокой за мен. Добре съм, честно.
И се отправи към вратата, повличайки куфара след себе си, но с леко олюляване, тъй като още не бе съвсем свикнала с обувките.
— Добре ли си? — поинтересува се жената.
— О, да.
— Трудно е да си жена понякога.
— Да, доста е зле. С изключение на грима — каза Джул.
След това бутна вратата и излезе, без да поглежда назад.
Щом като прибра куфара си в едно от шкафчетата за общо ползване на автогарата, Джул нарами голямата си ръчна чанта и взе такси до булевард „Лае Вегас“. Беше уморена — не бе съумяла да заспи по време на пътуването в автобуса, пък и още не беше свикнала с часовата разлика.
Казиното бе окъпано в светлината на неоновите лампи, полилеите и блясъка на игралните автомати. Джул подминаваше мъже, облечени в спортни фланелки, пенсионери, забавляващи се момичета и дори голяма група библиотекари със значки от някаква конференция. Отне й два часа разхождане насам-натам, но най-после намери онова, което търсеше.
Около редица ротативки с образа на Ватман се бе скупчила групичка жени, които явно си изкарваха просто невъобразимо добре. Държаха ледени напитки в ръка, лилави на цвят и гъсти. Някои от тях явно бяха американки от азиатски произход, останалите няколко — бели. Очевидно ставаше въпрос за моминско парти, а бъдещата булка бе идеална — точно такава, каквато й трябваше на Джул. Беше дребничка и бледа, със силни на вид рамене и леки лунички, като нямаше начин да е на повече от двайсет и три. Светлокестенявата й коса бе вдигната на опашка и беше облякла яркорозова рокля с бял шарф, отрупан с лъскави камъчета и с надпис „Бъдеща булка“. От лявото й рамо се полюшваше миниатюрна тюркоазнозелена чантичка с множество ципове. Навела се беше над машините и наблюдаваше как приятелките й играят, подвиквайки възторжено от време на време. Явно й бе приятно да се радва на специалното внимание на всички наоколо.
Джул се приближи към групичката и заговори с дълбок южняшки акцент, точно като от Алабама.
— Извинявайте, ама да имате… Ами, на телефона ми му падна батерията, а трябва да пиша на една приятелка. Последно я видях на суши бара, ама после се заиграх и изведнъж — хоп! Минали три часа, а от нея ни следа.
Шаферките се обърнаха към нея.
Джул се усмихна.
— А, някой ще се омъжва ли?
— Тя. В събота! — извика една от жените, прегръщайки булката.
— Ура! — възкликна Джул. — Как се казваш?
— Шана — отвърна булката.
Двете бяха еднакво високи, но Шана носеше обувки на нисък ток, затова Джул се извисяваше леко над нея.
— Шана Дикси, която скоро вече ще е Шана Макфетридж! — нададе писък една от шаферките.
— Уха — каза Джул. — Имаш ли рокля?
— Разбира се — отговори Шана.
— Не става дума за ласвегаска сватба — намеси се една шаферка. — Ще е в църква.
— Откъде сте? — попита Джул.
— От Такома. Във Вашингтон. Знаеш ли го? Тук сме само за…
— Планираха цял уикенд за мен — прекъсна я Шана. — Пристигнахме на летището тази сутрин и веднага отидохме на спа и на маникюр. Виж, сложиха ми от този с гела. После дойдохме в казиното, а утре ще идем да видим белите тигри.
— А каква е роклята ти? Булчинската, искам да кажа.
Шана стисна Джул за ръката.
— Направо убийствено красива. Кара ме да се чувствам като принцеса, толкова е хубава.
— Може ли да я видя? На телефона ти? Не вярвам да нямаш снимка — рече Джул, след което покри уста с ръка и наведе глава позасрамено. — Малко съм вманиачена на тема булчински рокли, нали се сещаш? Още откакто бях мъничка.
— Много ясно, че имам снимка — откликна Шана, разкопча чантата си и извади телефон със златист калъф.
Подплатата на чантата бе розова. Вътре се забелязваха портмоне от тъмнокафява кожа, два тампона в целофанени обвивки, пакетче дъвка и червило.
— Я да видя — каза Джул и пристъпи до Шана, за да надникне към екрана на телефона.
Шана запревърта снимките. Куче. Ръждясала мивка. Бебе. Пак същото бебе.