В началото на третата си седмица в Лондон Джул отиде в Музея на мадам Тюсо. Той бе известна атракция, пълна с восъчни статуи на боливудски актьори, членове на кралското семейство и широко ухилени поп групи. Претъпкан беше с шумни, невръстни американчета и изнервените им родители.
Джул тъкмо разглеждаше восъчната статуя на Чарлс Дикенс, който бе настанен с мрачно изражение на някакъв твърд дървен стол, когато някой я заговори:
— Ако бе жив сега — каза Паоло Валарта-Белстоун, — щеше да си обръсне оплешивяващата глава.
— Ако бе жив сега — отвърна Джул, — щеше да пише сценарии за телевизионни предавания.
— Помниш ли ме? — попита той. — Паоло. Запознахме се лятото в Мартас Винярд.
Имаше срамежлива, но широка усмивка. Носеше стари дънки и мека оранжева тениска. Оръфани кецове. В момента обикаляше света с вярната си раница, както добре знаеше Джул.
— Сменила си си прическата — добави той. — Отначало не бях сигурен дали наистина си ти.
Изглеждаше добре. Джул бе забравила колко добре изглеждаше. Бе го целунала веднъж. Гъстата му черна коса се спускаше на кичури пред лицето. Бузите му бяха леко изгорели от слънцето, а устните — малко сухи. Може би беше ходил да кара ски.
— Помня те — каза тя. — Колебаеш се дали да си вземеш карамел, или течен шоколад, прилошава ти от въртележки и обмисляш един ден да станеш лекар. Колкото и да е невероятно, играеш голф, което е скучно; обикаляш света от държава на държава, което е интересно; и следиш разни момичета из музеите, промъквайки се до тях, когато спрат да разгледат някой известен писател, направен от восък.
— Ще кажа просто „благодаря“ въпреки забележката ти за голфа. Радвам се, че ме помниш. Чела ли си нещо негово? — попита Паоло, като посочи към Дикенс. — Аз уж трябваше да го чета в гимназията, ама ме домързя.
— Да.
— Коя е най-хубавата му книга според теб?
— „Големите надежди“.
— За какво се разказва в нея?
Паоло не гледаше восъчните статуи. Гледаше нея, и то изпитателно. Протегна пръсти и ги прокара по ръката й, докато тя му отговаряше. Подобен жест издаваше сериозна увереност — да я докосва така секунди след като й е напомнил кой е изобщо. Обикновено тя не позволяваше на хората да я пипат, но в случая с Паоло нямаше нищо против. Той бе доста деликатен.
— Едно момче, което е сирак, се влюбва в някакво богато момиче — каза му тя. — Името й е Естела и през целия й живот са я учили как да разбива мъжките сърца, като е твърде възможно самата тя изобщо да няма такова. Била отгледана от една луда жена, която била зарязана пред олтара.
— Значи, Естела разбива сърцето на онзи сирак?
— Много пъти. Нарочно. Не умее да прави друго. Да разбива сърца — това е едничката й сила на света.
Двамата се отдалечиха от Дикенс и навлязоха в друга част на музея.
— Сам ли си тук? — попита Джул.
— С един приятел на баща ми. Отседнах у тях за няколко дни. Иска да ме разведе из града, но лесно се уморява и често трябва да поседне. Арти Тачър. Познаваш ли го?
— Не.
— Ишиасът му се е обострил. Отиде да си почине в едно кафене.
— А защо си в Лондон?
— Минах през Испания, Португалия, Франция, Германия, Холандия и накрая — пак Франция. После дойдох тук. Пътувах с един приятел, но той си отиде у дома за Коледа, а на мен не ми се връщаше, така че дойдох на гости на Арти за празниците. А ти?
— Аз имам апартамент тук.
Паоло се наведе по-близо до нея и посочи към един тъмен коридор.
— Ей там, в дъното, се намира Залата на ужасите. Ще дойдеш ли с мен? Имам нужда от някой, който да ме пази.
— От какво?
— От онези безумно страшни восъчни фигури, от това — отвърна Паоло. — Представлява затвор с избягали по-рано на свобода престъпници. Проверих. Пълно е с кървища и черва.
— И на теб ти се ходи там?
— Обожавам кървища и черва. Но не и ако съм сам — каза той и й се усмихна. — Ще дойдеш ли да ме пазиш от злите затворници, Имоджен?
Двамата вече бяха стигнали до вратата на Залата на ужасите.
— Бива — отговори тя. — Ще те пазя.
В „Станфорд“ не бе имало никакви три гаджета.
Не ги бе имало никъде. Не бе имало дори едно.
Джул не се нуждаеше от момче, не беше сигурна, че харесва момчета, и всъщност дори не беше сигурна, че харесва изобщо когото и да било.