Джул мълчеше. Това бе нова версия на историята за Айзък Тъпърман — Айзък от „Бронкс“ с неговите Коутс и Морисън, с поемите, които оставяше закачени на колелото на Имоджен, с възможната бременност. Ими не го ли бе гледала с възхищение? Тя беше влюбена в него, а после се бе разочаровала — но едва след като той я беше зарязал. Не изглеждаше възможно тя да го е пренебрегвала.
Изведнъж обаче й се стори напълно вероятно. Струваше й се абсолютно разбираемо, че Имоджен, която се бе чувствала повърхностна и посредствена в сравнение с интелекта и мъжествеността на Тъпърман, бе поискала да си възвърне усещането за контрол и сила, като му изневери.
Не спираха да вървят през гората. Слънцето започваше да залязва.
По пътеката не се мяркаха други хора.
— Щом искаш да бъдеш като Ими, бъди като нея. Хубаво — каза Брук.
Бяха стигнали до участък от маршрута, който минаваше по ръба на дълбок пролом. Водеше към дървеното стълбище, което на свой ред бодеше към кулата, от която се разкриваше гледката към ниската долина и заобикалящите я хълмове.
— Но ти не си Имоджен, нали се сещаш?
— Знам, че не съм Имоджен.
— Не съм уверена, че е така.
— И без това не е твоя работа.
— Може би вече е. Може би смятам, че си неуравновесена и че най-добре за теб би било да се отделиш от Ими и да потърсиш помощ за психическите си проблеми.
— Кажи ми едно. Защо дойдохме тук? — попита Джул и застана на стъпалата над Брук.
Проломът се простираше под тях.
Слънцето почти бе залязло.
— Попитах те — защо дойдохме тук? — повтори Джул с нехаен тон, свали раницата от рамото си и я отвори, сякаш се канеше да извади бутилката вода.
— За да поговорим по въпроса, както каза ти. Искам да спреш да се месиш в живота на Ими, да живееш от нейните пари, да я караш да пренебрегва приятелите си и каквото там още вършиш.
— Попитах те защо сме тук — настоя Джул, наведена над раницата.
Брук сви рамене.
— Точно тук ли? В този парк? Ти ни докара.
— Така.
Джул вдигна раницата си със статуята на лъва от Музея на азиатските изкуства. Замахна веднъж силно и я стовари в челото на Брук с ужасяващо изхрущяване.
Статуята не се бе счупила.
Главата на Брук се отметна назад. Тя залитна на дървената пътека.
Джул пристъпи напред и я удари пак. Този път отстрани. От главата на Брук бликна кръв. Едрите капки опръскаха лицето на Джул.
Брук се свлече срещу парапета, вкопчена в дървената му решетка.
Джул пусна статуята и се наведе към нея. Сграбчи я за коленете. Брук я ритна в рамото и размаха ръце, за да се хване отново за парапета. Цапардосала я беше здраво и Джул усети как костта й излиза от ставата и рамото й пламва от болка.
По дяволите!
За момент всичко пред очите й избледня. Тя пусна Брук и лявата й ръка увисна безжизнена до тялото, но после стегна дясната си ръка и я насочи към предмишниците на Брук, за да я откопчи от парапета. След което се наведе пак. Хвана Брук за краката, вкопчи се в тях въпреки опитите й да се отскубне, подложи здравото си рамо под тялото й, повдигна я и я хвърли.
Всичко замря.
Копринената руса коса на Брук се развя надолу.
Дочу се глухо изпращяване, когато тялото й се блъсна в клоните на дърветата, и още едно — когато се стовари на дъното на каменистия пролом.
Джул се наведе над парапета. Тялото беше напълно неразличимо под зеленината.
Тя се огледа наоколо. Все още беше пусто.
Раменната й става беше изкълчена. Така я болеше, че не можеше да мисли трезво.
Не бе очаквала да бъде контузена. Ако се окажеше, че не може да движи ръката си, щеше да се провали, защото Брук беше мъртва, кръвта й бе опръскала всичко наоколо и Джул трябваше да се преоблече. Веднага.
Наложи си да успокои дишането си. Застави очите си да се фокусират.
Стиснала лявата си китка с дясната ръка, тя вдигна лявата си ръка нагоре и настрани от тялото. Веднъж, два пъти — господи, как болеше! Ала на третия опит костта рязко потъна обратно в ямката си.
Болката изчезна.
Джул бе видяла някакъв мъж да го прави по време на тренировка по бойни изкуства и го бе попитала как става.
Дотук добре. Тя надзърна надолу към пуловера си. Бе опръскан с кръв. Свали го. Тениската й под него също беше мокра. Съблече и нея и използва чистата й част да избърше ръцете и лицето си. Махна ръкавиците си. Извади мокрите кърпички от раницата и се почисти — шията, гърдите, целите ръце, треперейки на зимния студ. Напъха мръсните дрехи и кърпички в черния плик за боклук, завърза го и го прибра в раницата.