Обходи с поглед шарената покривка, червените кухненски шкафове, статуетките и книгите, които бяха принадлежали на предишния обитател на апартамента. Сетне се разтърси из шкафовете и напълни една тенджера с вода за пастата.
— Трябва ти елха — каза тя. — Момент, да не си еврейка? Не, не си.
— Нищо не съм.
— Всеки е нещо.
— Не.
— Не ставай странна, Джул. Аз например съм от датски произход от страната на майка ми и от ирландско-католически и кубински произход от страната на баща ми. Това не означава, че съм християнка, но предполага, че трябва да се прибирам у дома всеки Бъдни вечер и да се преструвам, че внимавам по време на богослужението. Ти какво си?
— Не празнувам.
Искаше й се Брук да не продължава да настоява за отговор. Нямаше такъв. В личната й митология не съществуваше нещо, което да има пряка връзка с каквото и да било друго, освен с причината, поради която се бе превърнала в супергерой.
— Е, това си е направо срамота — каза Брук и отвори бутилката вино. — Разкажи ми какво прави Ими.
— Дойдохме тук заедно — отговори Джул. — Но само за една седмица. После тя каза, че отива в Париж, сбогувахме се, а по-късно ми писа да ми каже, че Париж е просто мегаполис, също като Ню Йорк, и че е решила вместо това да замине за Мумбай. Или ако не там — в Кайро.
— Знам, че не се е върнала у дома, защото майка й пак ми писа имейл — каза Брук. — Ох, и знам също, че е зарязала Форест. Писа ми, че е посърнал като някое тъжно коте и че се радва, задето се е отървала от него, но не ми даде подробности. Говори ли с теб за чистача?
Това беше разговорът, който Джул искаше да проведе с Брук, но знаеше, че трябва да пипа внимателно.
— Малко. Какво ти разказа на теб?
— Обади ми се на следващия ден, след като си тръгнах от Винярд, и каза, че тя е виновна за всичко и заминава за Пуерто Рико с теб, за да си почине и да се посъвземе — обясни Брук.
— Не сме ходили в Пуерто Рико — констатира Джул. — Дойдохме тук.
— Адски мразя факта, че е толкова потайна — заяви Брук. — Обичам я, но тя обожава да се прави на загадъчна и непредсказуема, нали се сещаш. Толкова е досадно.
Джул се засегна от името на Имоджен.
— Стреми се да остане вярна на себе си, вместо само да угажда на околните — каза.
— Е, според мен далеч нямаше да е толкова лошо да започне да им угажда по малко — възрази Брук. — Може да се каже направо, че е крайно време да се постарае в тази насока.
Брук се приближи до телевизора, сякаш бе приключила разговора с дълбокомисления си извод, който обхващаше изцяло личността на Имоджен Соколов. Прехвърли няколко канала, докато не попадна на стар филм с Бети Дейвис, който тъкмо започваше.
— Хайде да го гледаме — предложи, след което отиде да си налее втора чаша вино и да сервира пастата.
Така и сториха. Филмът беше черно-бял. Всички носеха прекрасни дрехи и се държаха отвратително един с друг. След около час на вратата се чу почукване.
Беше Мади, собственичката на апартамента.
— Налага се да пусна и да спра водата в банята ти няколко пъти — каза тя. — Водопроводчикът е долу. Помоли да му помогна, за да видим защо не е наред напоследък.
— Удобно ли ще е да се върнеш по-късно? — попита Джул.
— Тъкмо е дошъл — каза Мади. — Ще отнеме само минутка. Едва ще ме усетиш.
Джул стрелна Брук, която бе вдигнала краката си на масичката за кафе.
— Влез.
— Благодаря, супер си — каза Мади.
Джул я последва, когато тръгна към банята и се зае ту да развърта, ту да завърта кранчетата на мивката.
— Това би трябвало да е достатъчно — каза накрая и се насочи към вратата на апартамента. — Отивам да проверя дали и моята мивка работи. Да се надяваме, че няма да е необходимо да се връщам.
— Благодаря — каза Джул.
— Не, аз благодаря, Имоджен. Извинявай, че те обезпокоих.
По дяволите!
По дяволите!
Вратата се затвори след Мади.
Брук изключи телевизора. Държеше телефона си в ръка.
— Какво каза тя току-що?
— Време е да си ходиш — каза Джул. — Пи твърде много. Ще ти викна такси.
Джул се постара да поддържа небрежен, но непрекъснат разговор, докато Брук не се качи в колата. Веднага щом таксито потегли обаче, телефонът на Ими звънна в джоба й.
Брук Ланън: Ими! Къде си?
БЛ: Джул каза Мумбай? Или Кайро.
БЛ: Вярно ли е?
БЛ: Освен това Вивиан се държа адски гадно с мен и направо не мога да повярвам онова за нея и Айзък. Вярвам го, де, ама… отврат.
БЛ: Чип Луптън ме опипа по гърдите снощи, а днес ми върза тенекия. Е, ВСЕ ЕДНО. Ще ми се и ти да беше тук — само дето тук е толкова зле, че никак нямаше да ти хареса.