— Отровна змия?
— Защо не? Дойдох тук с теб, нали така? — рече Имоджен и я прегърна с една ръка. — Ще те храня с вкуснички мишки и други подобни лакомства… и ще те оставям да си почиваш на раменете ми. А от време на време, когато е абсолютно неизбежно, ти позволявам гола да удушаваш враговете ми до смърт. Окей?
— Змиите винаги са голи — отбеляза Джул.
— Ти си специална змия. През повечето време ще носиш дрехи.
И Ими се отправи към лобито на хотела, влачейки след себе си двата си куфара.
Хотелът беше обзаведен луксозно, но в модерен стил, и то предимно в тюркоазни тонове. Навсякъде се забелязваха зелени растения и ярки цветя. Стаите на Джул и Имоджен бяха една до друга. В хотела имаше два отделни басейна, а пред него — плаж, който се извиваше под формата на издължена бяла дъга с кей в далечния й край. Менюто бе пълно с риба и тропически плодове.
След като си разопаковаха багажа, отидоха заедно на вечеря. Ими изглеждаше освежена и благодарна, че се храни с толкова прекрасни блюда. У нея не се усещаше и капка тъга или вина. Тя просто съществуваше за момента.
После двете отидоха пеша до заведението по-надолу по пътя, което бе описано в интернет като „бар за американски преселници“. Седнаха на плетените високи столчета и Ими си поръча калуа със сметана, а Джул — диетична кола с ванилов сироп. Хората бяха разговорливи. Имоджен се заприказва с възрастен бял мъж с хавайска риза, който сподели, че живее в Кулебра от двайсет и две години насам.
— Имах малък бизнес с марихуана — разказа им. — Отглеждах я в килера си с помощта на лампи и я продавах. Живеех в Портланд. Изобщо не очаквах на някого да му пука. Но ченгетата ме хванаха и когато излязох под гаранция, взех самолет до Маями. Оттам с лодка до Пуерто Рико, а оттам дотук — с ферибот.
И той направи жест към бармана да му донесе още една бира.
— Избягал си тук? — попита Ими.
Той изпръхтя.
— Нека го кажем така: не смятам, че онова, което сторих, изобщо би трябвало да бъде престъпление, и затова не вярвам, че си заслужавах последствията. Преместих се. Не съм бягал. Всички тук ме познават. Просто не знаят името от паспорта ми. Това е.
— И какво е то? — попита го Джул.
— Няма да ти кажа — засмя се той. — Също както не казвам и на тях. Никой тук не се безпокои за подобни неща.
— С какво се прехранваш? — поинтересува се Джул.
— Има много американци и богати пуерториканци, които притежават вили тук. Грижа се за тях, докато ги няма. Те ми плащат в брой. Охрана, поддръжка и ремонти, такива неща.
— Ами семейството ти? — попита Ими.
— Нямам много близки хора. Имам гадже тук. Брат ми знае къде съм. Идвал ми е на гости един-два пъти.
Имоджен сбърчи чело.
— Понякога не ти ли се ще да се върнеш?
Мъжът поклати глава.
— Не ми минава през ум. Ако изкараш тук достатъчно дълго време, нещата, заради които си заслужава да се върнеш, сякаш изчезват.
Двете прекараха следващите три дни до огромния, леко извит басейн, настанени сред чадърите и тюркоазните шезлонги. Джул не се отделяше от Имоджен. Четяха. Имоджен гледаше клипчета в YouTube, от които научаваше нови техники за готвене. Джул тренираше във фитнеса. Имоджен ходеше на спа. Двете плуваха и се разхождаха по плажа.
Имоджен пиеше много. Поръчваше си маргарити на сервитьорите до басейна. Но не изглеждаше тъжна. Вълшебното чувство за бягство и свобода, което ги бе обзело, след като си тръгнаха от Мартас Винярд, продължаваше да витае в дните им в хотела. Доколкото Джул можеше да долови, и двете се наслаждаваха на своя триумф. Това беше животът, който Имоджен описваше като най-желан — необременен с амбиции и очаквания, без хора, които да те радват или разочароват. Двете просто съществуваха тук и сега, а дните им се точеха бавно и имаха вкус на кокос.
В късните часове на четвъртата им вечер в хотела Джул и Ими седяха натопили крака в джакузито, както бяха правили много пъти и в къщата на Ими във Винярд.
— Може би трябва да се върна в Ню Йорк — каза Имоджен Замислено. — Да видя родителите си.
Вечеряли бяха преди известно време. Тя си бе взела една маргарита в пластмасова чаша с капак и сламка.
— Не, недей — каза Джул. — Остани тук с мен.
— Помниш ли онзи мъж в бара миналата вечер? Твърдеше, че колкото повече отлагаш завръщането си, толкова по-малко неща чакат да се върнеш при тях.
Имоджен се изправи и свали блузата и късите си панталони. Носеше цял бански в тъмносив металик със златиста халка на гърдите и дълбоко деколте. Бавно се потопи в джакузито.