Джул изтичва обратно в къщата, за да се обади на полицията. Телефонът не работи.
Тя излиза пак на двора. Иска й се да каже някаква молитва, иска й се поне да каже сбогом, ала телата на родителите й са изчезнали. Убиецът ги е отнесъл.
Тя не си позволява да плаче. Прекарва остатъка от нощта в езерцето светлина от уличната лампа и позволява на сгъстяващата се кръв да се просмуче в нощницата й.
През следващите две седмици малката Джул живее сама в опустошената къща. Държи се. Готви си сама и подрежда разпилените документи, като търси някакви следи сред тях. Докато ги чете, постепенно сглобява историята на два живота, изпълнени с героизъм, сила и тайни самоличности.
Един следобед, докато седи насред таванското помещение и разглежда стари снимки, облечена в черно жена се появява в стаята.
Тя пристъпва напред, но малката Джул е бърза. Ловко и целеустремено хвърля ножче за отваряне на писма, но жената го хваща с лявата си ръка. Малката Джул се покатерва върху купчина кутии, закрепва се с една ръка за гредата на тавана и се изтегля върху нея. Притичва по гредата и се измъква през високото прозорче на покрива. Паниката бие в гърдите й като чук.
Жената се втурва след нея. Джул скача от покрива към някакво близко дърво и откъртва остър клон, който да използва вместо оръжие. Стисва го между зъбите си, докато слиза по дървото. Докато бяга с всички сили към храстите, жената я прострелва в глезена.
Болката е жестока. Малката Джул е убедена, че убийцата на родителите й е дошла да я довърши, но жената в черно й помага да стане и се заема с раната. Изважда куршума и промива мястото с антисептично лекарство.
Превързвайки я, жената й обяснява, че е пристигнала, за да я вербува; че я е наблюдавала през последните две седмици. Джул не просто е дете на двама изключително способни родители, но е надарена и със забележителна интелигентност и свиреп инстинкт за оцеляване. Жената иска да я обучи и да й помогне да си отмъсти. Защото тя е нещо като отдавна изгубена леля. Тя знае тайните, които родителите й са пазили скрити от обичната си единствена дъщеря.
И ето че тук започва наистина необичайното й обучение. Джул посещава специализирана академия, помещаваща се в скоро реновирано имение, разположено на обикновена улица в Ню Йорк. Научава се на различни похвати в шпионажа, прави салта и се усъвършенства в измъкването от белезници и усмирителни ризи. Носи кожени панталони и тъпче джобовете си с най-различни джаджи. Посещава уроци по чужди езици, обичаи и социални норми, както и по литература, бойни изкуства, огнестрелни оръжия, дегизировка, усвояване на различни акценти, техники за фалшификация и законови тънкости. Обучението й трае десет години. Когато приключва, Джул се превръща в онзи тип жена, който би било огромна грешка да подцениш.
Това бе историята на детството на Джул Уест Уилямс. По времето, когато живееше в „Плея Гранде“, тя вече я предпочиташе пред всички останали истории, които разказваше за себе си.
Донован паркира и отвори вратата откъм шофьорското място. Лампата на тавана на купето се включи.
— Къде сме? — попита Джул.
Навън беше тъмно.
— Сан Хосе дел Кабо.
— Тук ли живееш?
— Не съвсем наблизо.
Джул изпита облекчение, но навън сякаш бе прекалено тъмно. Не трябваше ли да има улични лампи и светещи табели на магазини заради туристите?
— Има ли някой наблизо?
— Паркирах в една задна уличка, за да не те видят как излизаш от колата.
Джул изпълзя навън. Мускулите й бяха схванати и чувстваше лицето си като покрито с тънък слой мазнина. По протежение на уличката бяха подредени кофи за боклук. Светлина струеше само от два-три прозореца на втория етаж на сградата.
— Благодаря за возенето. Би ли отворил багажника?
— Каза, че ще ми дадеш сто американски долара, когато те докарам.
— Разбира се — отвърна Джул, извади портфейла си от задния си джоб и плати.
— Но сега искам още — добави Донован.
— Какво?
— Още триста.
— Мислех, че сме приятели.
Той пристъпи към нея.
— Забърквах ти питиета, защото това ми е работата. Правех се, че ми е приятно да си говорим, защото това също ми влиза в работата. Мислиш ли, че не забелязвам как ме гледаш отвисоко? Вторият по готиност „Хълк“. Какъв вид скоч? Не сме приятели, госпожице Уилямс. Ти ме лъжеш през половината време, а аз теб — през цялото.
Тя подуши алкохола, разлят по тениската му. Долавяше горещия му дъх в лицето си.