Запали мотора и бавно пое към открития океан, следвайки течението. Щом водата стана тъмна и дълбока и вече се намираха далеч от често използвания маршрут между островите, Джул отвърза въжето и освободи тялото на Имоджен.
То потъна много, много бавно.
Джул изми въжето и го изтърка с четката, която откри в малката кутия с инструменти в лодката. Ръцете й бяха ожулени и леко кървяха, но иначе нямаше други рани. Нави въжето прилежно и го върна обратно на мястото му. Изми старателно греблото.
После пое обратно към Кулебра.
— Госпожице Соколов? — махна й с ръка рецепционистът в лобито.
Джул спря и го погледна.
Беше я взел за Имоджен. Досега не се беше случвало да ги объркат.
Не си приличаха чак толкова, но все пак бяха две млади бели момичета, ниски, с къса коса и лунички. Имаха същия типичен за Източното крайбрежие акцент. Можеха да ги вземат една за друга.
— Пристигна колет за вас, госпожице Соколов — усмихна й се рецепционистът. — Ето го.
Джул се засмя в отговор.
— Същинско съкровище си — каза му. — Благодаря.
8
Втората седмица на септември 2016 г.
Менемша, Мартас Винярд, Масачузетс
Шест дни преди Джул да вземе колета, чистачът на къщата на Ими в Мартас Винярд не се появи на работа. Казваше се Скот. Беше на около двайсет и четири — по-възрастен от Ими, Джул, Брук и дори от Форест, но Ими пак го наричаше „чистача“.
Скот бе препоръчан от собствениците на ваканционната къща като подходящ да се занимава с домакинската работа и поддръжката на двора. Вилата беше просторна, с големи прозорци и двойно по-високи от обичайното тавани в хола и трапезарията. Шест прозореца на покрива, пет спални. Веранда отпред и отзад. Розови храсти, както и други декоративни растения. Имаше много за чистене.
Скот беше с широко, открито лице и плосък нос. Беше бял, с розови бузи, квадратна челюст и непокорна тъмна коса. Имаше тесни бедра и впечатляващи мускули на ръцете. Обикновено носеше шапка с козирка, но рядко обличаше тениска.
Когато Джул го видя за първи път, не разбра съвсем какво прави там. Завари го в кухнята с парцал за пода в ръка. Не изглеждаше по-различно от множеството временни приятели на Форест и Ими от острова, но ето че бършеше къщната работа гол до кръста.
— Здрасти. Аз съм Джул — поздрави тя, застанала на прага.
— Скот — отговори той, без да спира да забърсва с парцала.
— Идваш ли на плажа?
— Ха, не. Тук ми е добре. Аз съм чистачът на Имоджен — каза той с неопределен американски акцент.
— А, разбирам.
Джул се запита дали Имоджен разговаря с него като с обикновен човек, или от Скот се очакваше да е невидим. Още не беше разучила всички социални норми тук.
— Аз съм приятелка на Ими от гимназията — добави тя.
Той не отговори.
Джул остана взряна в него известно време, а после попита:
— Искаш ли нещо за пиене? Има обикновена и диетична кола.
— Трябва да продължавам с работата. Имоджен не обича само да си седя наоколо.
— Толкова строга ли е?
— Знае какво иска. Това трябва да се уважава — каза той. — А и тя ми плаща.
— Но искаш ли една кола?
Скот коленичи и напръска с препарат пролуката под съдомиялната, където се събираше боклук. После започна да търка с по-груба гъба. Мускулите на гърба му лъщяха от пот.
— Не ми плаща да си взимам неща от хладилника й — рече най-накрая.
През последвалите дни стана ясно, че не се предполагаше Скот да е точно невидим, понеже бе такава красива украса, че не бяха в състояние да игнорират присъствието му, но въпреки това никой не си разменяше с него повече от по едно „здравей“. Ими просто го поздравяваше с „хей“, когато се срещнеха, макар че очите й проследяваха внимателно тялото му. Скот чистеше тоалетните, изнасяше боклука и подреждаше хаоса, в който останалите зарязваха хола. Джул не му предложи кола повече.
Денят, в който той не се яви на работа, беше петък. През петъчните сутрини обикновено почистваше кухнята и баните, след което поливаше ливадата. Тръгваше си преди единайсет сутринта, така че отсъствието му не направи особено впечатление на околните.
На следващия ден обаче от него отново нямаше следа. През съботите чистеше басейна и поддържаше растенията в градината. Ими винаги му оставяше заплащането за изминалата седмица в брой върху кухненския плот. Парите бяха там както обикновено, но Скот така и не дойде.