Джул слезе на долния етаж, облечена в екипа си за фитнес. Брук седеше на кухненския плот с купа грозде. Форест и Ими ядяха зърнена закуска със сметана и малини на масата в трапезарията. Мивката беше пълна с чинии.
— Къде е чистачът? — подвикна Брук към трапезарията, докато Джул си наливаше чаша вода.
— Сърдит ми е — отговори Ими.
— А аз съм му сърдит на него — обади се Форест.
— И аз съм сърдита — заяви Брук. — Искам да ми измие гроздето, да се съблече и да оближе цялото ми тяло от глава до пети. А той не го прави. Дори не е тук. Не знам какво се е случило.
— Много смешно — каза Форест.
— Той е всичко, което искам в един мъж. Мускулест, държи си устата затворена и за разлика от теб — тук Брук спря за миг, за да пъхне зрънце грозде в устата си, — мие чиниите.
— И аз мия чинии — възрази Форест.
Ими се засмя.
— Изплакваш само чинията, от която ти самият си ял.
Форест примигна и се върна на предишната тема.
— Обади ли му се вече?
— Не. Иска повишение на заплатата, а аз нямам намерение да му го давам — отвърна Ими спокойно, стрелвайки Джул за миг. — Не е лош, но е закъснявал доста пъти. Мразя да се будя и да влизам в мръсна кухня.
— Уволнила ли си го? — попита Форест.
— Не.
— Какво каза, след като говорихте за заплатата? Ще продължи ли да работи тук?
— Така мисля. Не съм сигурна — каза Ими и стана, за да остави чашата и купичката си в мивката.
— Как така не си сигурна?
— Така ми се стори, че каза. Но явно не е — отвърна Ими от кухнята.
— Ще му се обадя — каза Форест.
— Не, недей — спря го тя, връщайки се обратно в трапезарията.
— Защо не? — попита Форест и взе телефона й. — Имаме нужда от чистач, а той вече е запознат с работата. Може да е станало някакво недоразумение.
— Казах да не му се обаждаш — озъби се Ими. — Телефонът, който държиш, е мой, а и тази къща не е твоя.
Форест пусна телефона. Примигна отново.
— В момента ти помагам — каза.
— Не, не помагаш.
— Напротив, помагам.
— Завещаваш всичко тук на мен — каза Ими. — Аз се грижа за кухнята, за храната, за чистача, за пазаруването, за интернета. А сега се дразниш, задето не се справям с поредното нещо по начина, по който ти искаш?
— Имоджен.
— Не съм ти шибана домакиня, Форест — повиши тон Ими. — Точно обратното.
Той отиде при лаптопа си.
— Как е фамилията на Скот? — попита. — Трябва да проверим дали някой не се е оплакал от него, да видим какво става. Вероятно го има в Yelp4 или в някой подобен сайт.
— Картрайт — отвърна Ими, явно готова да прекрати спора. — Но няма да го откриеш. Той е някакъв чистач от Винярд, който върши домакинска работа срещу пари в брой. Надали се е регистрирал някъде.
— Е, мога да проверя дали… о, господи!
— Какво?
— Скот Картрайт от Оук Блъфс, нали?
— Да.
— Мъртъв е.
Ими се втурна към него. Брук скочи от стола си, а Джул се върна от коридора, където тъкмо загряваше за тренировката си. Скупчиха се около компютъра.
Статията, която Форест бе открил, бе на сайта на „Мартас Винярд Таймс“ и в нея се съобщаваше за самоубийството на Скот Картрайт. Обесил се беше на въже, закачено на висока греда в хамбара на съседа му. Бил изритал изпод себе си шестметрова стълба.
— Аз съм виновна — каза Имоджен.
— Не, не си — отговори Форест, без да откъсва очи от екрана. — Искал е повече пари, но непрекъснато е закъснявал. Ти си отказала да му плащаш повече. Това няма нищо общо със самоубийството му.
— Може би е бил депресиран — каза Брук.
— Тук пише, че не е оставил бележка — прочете Форест. — Но са убедени, че е самоубийство.
— Не мисля, че е така — възрази Ими.
— Хайде де! — каза Форест. — Никой не го е принудил да се качи на шестметрова стълба в някакъв хамбар и да се обеси.
— Напротив — настоя Ими. — Вярвам, че точно това са направили.
— Преиграваш — каза Форест. — Скот беше свестен и е тъжно, че е умрял, но никой не го е убивал. Мисли трезво.
— Не ми казвай да мисля трезво — отвърна Ими с леден глас.
— Никой няма да тръгне да убива чистача и да го представя като самоубийство — допълни Форест, изправи се от мястото си пред лаптопа и вдигна косата си на опашка с ластика, който носеше на китката си.
— Не ми приказвай, сякаш съм дете.
— Имоджен. Разстроена си заради Скот, което е разбираемо, но…
— Тук не става въпрос за Скот! — извика Ими. — Става въпрос за теб и за начина, по който ми нареждаш да „мисля трезво“. Смяташ, че си по-умен от мен, защото имаш диплома от университета. И защото си мъж. И защото си от рода Мартин от Гринуич, и…
4
Сайт за мнения и оценки от потребителите на различни магазини, ресторанти и услуги относно качеството на обслужването там. — Бел.прев.