Наистина бе вярвала, че той я харесва. Шегували се бяха един с друг и той я бе черпил с безплатен чипс.
— Уау! — възкликна тя тихо.
— Още триста — настоя той.
Дали беше дребен мошеник, който се мучеше да изкяри максимално много от момичето с пачката американски долари? Или беше от онези гнусни мазници, които смятаха, че тя би предпочела да се отърка в него, вместо да му даде още триста? Възможно ли беше Ноа да го е подкупила?
Джул пъхна портфейла си обратно в джоба. Дръпна дръжката на чантата си така, че да я премести пред гърдите си.
— Донован? — каза тя и пристъпи напред, заставайки съвсем близо.
Вдигна към него големи, окръглени очи. След това замахна рязко нагоре с предмишница, цапардоса го така, че главата му се отметна назад, и го фрасна в чатала. Той се преви на две. Джул стисна зализаната му коса и дръпна главата му назад. Завъртя го настрани, с което го накара да загуби равновесие.
Той замахна с единия си лакът и я удари в гърдите. Заболя я, но вторият му замах пропусна целта — тя се отдръпна встрани, сграбчи лакътя му и го изви зад гърба му. Ръката му бе мека, отвратителна на допир. Тя продължи да го приклещва здраво с едната ръка, а с другата измъкна парите си от алчните му пръсти.
Напъха банкнотите в джоба на дънките си и дръпна рязко лакътя му, после опипа джобовете на бедрата му за телефона му.
Не беше там. Значи, в задния джоб.
Откри го и го затъкна в сутиена си, тъй като нямаше къде другаде. Така Донован нямаше да може да се обади на Ноа, за да й съобщи за местоположението на Джул, ала ключовете от колата му още бяха в лявата му ръка.
Той замахна и я ритна в прасеца. Джул го удари отстрани на брата и той се сби от болка. Просто силно бутване беше достатъчно да го накара да се свлече на земята. Понечи да се изправи, помагайки си с ръце, но Джул грабна металния капак на една от кофите и го стовари върху главата му два пъти. Той се строполи върху купчина чували с боклук. От челото и едното му око течеше кръв.
Тя се отдръпна встрани, за да не може да я стигне. Продължаваше да държи капака.
— Дай ми ключовете си.
Донован протегна лявата си ръка със стон и запокити ключовете така, че те се приземиха на десетина сантиметра от тялото му.
Джул грабна връзката и отвори капака. После взе куфара си и се завтече надолу по улицата, преди Донован да е смогнал да се изправи.
Веднага щом се озова на главната улица на Сан Хосе дел Кабо, тя забави крачка до нормален ход и провери тениската си. Изглеждаше прилично чиста. Бавно и спокойно прокара длан през лицето си, в случай че по него имаше нещо — мръсотия, слюнка или кръв. Извади джобно огледалце от чантата си и без да спира, хвърли око на отражението си в него, а сетне го използва и за да надзърне зад себе си.
Отзад нямаше никой.
Сложи си матово розово червило, затвори огледалцето и забави крачка още повече.
Не биваше да изглежда така, сякаш бяга от нещо.
Въздухът беше топъл, а от вътрешността на баровете тътнеше музика. Пред много от тях се тълпяха туристи — бели, чернокожи и мексиканци, до един пияни и шумни. Тълпи, тръгнали на евтина почивка. Джул метна ключовете и телефона на Донован в някаква кофа за боклук. Огледа се за такси или автобус до летището, но не забеляза нито едно от двете.
Добре тогава.
Трябваше да се скрие някъде и да се преоблече, ако на Донован му хрумнеше да я търси. Работеше ли за Ноа, неминуемо щеше да поеме след нея. Или пък наумеше ли си да й отмъсти.
Представи си сега, че си героиня във филм. По гладката кожа на лицето ти пробягват сенки, докато вървиш. На места под дрехите ти се образуват синини, но косата ти изглежда прекрасно. Въоръжена си с най-различни джаджи — тънки метални пластинки, способни на удивителни технологични и бойни постижения. Разполагаш с отрови и противоотрови.
Ти си в центъра на събитията. Ти и никой друг. Имаш интересни истории за детството си, за необичайното си обучение. Сега си безмилостна, интелигентна и на практика безстрашна. Зад гърба си си оставяла трупове, защото вършиш каквото е необходимо, за да оцелееш, но това все пак ти е работата.
Изглеждаш великолепно на светлината, която се процежда от прозорците на мексиканските барове. Боричкането е накарало бузите ти да поруменеят. А, да — и дрехите ти стоят направо зашеметяващо.
Да, вярно е, че си способна на насилие и престъпления. Може да се каже дори, че си жестока. Но това е част от професията ти и ти си изумително добра в нея, затова всъщност е секси.
Джул бе гледала тонове филми. Знаеше, че жените рядко се озовават в центъра на истории като тази. Вместо това изпълняваха ролите на красавици, които публиката зяпа, бяха трофеи за главния герой, жертви или обекти на романтични желания. И най-вече те съществуваха, за да помогнат на великия бял хетеросексуален герой в някой момент от неговото епично пътешествие. Когато изобщо имаше героиня, тя винаги тежеше малко, носеше оскъдно количество дрехи и се отличаваше с безупречно бели прави зъби.