— Не си я спомням.
— И по-добре.
— И й удари главата в стената?
Джул кимна.
— Доста съм бойна. Може да се нарече „талант“.
— Бойна ли? — попита Форест.
— Бива ме в боя — обясни Джул. — Не го правя за забавление, де… А за самозащита. За да побеждавам злото. Да пазя Готам.
— Не мога да повярвам, че не съм научила, че си пратила някакво момиче в болницата! — възкликна Имоджен.
— Постараха се да покрият случая. Тина не искаше да се разчува заради нещата, които тя ми беше сторила, преди да я накарам да спре, нали се сещаш? Пък и репутацията на „Грийнбрайър“ щеше да се очерни, ако хората бяха разбрали. Момичета да се бият. Разигра се точно преди концерта преди зимната ваканция — поясни Джул. — Когато идват всички родители. Позволиха ми да участвам в него и да пея, преди да ме изритат. Помниш ли? Парчето със солото на онова момиче — Карауей.
— А, да. Пейтън Карауей.
— Изпяхме една песен на Гершуин.
— И „Рудолф“ — допълни Имоджен. — А бяхме прекалено възрастни за такава песничка. Направо нелепо беше.
— Ти носеше синя кадифена рокля с V-образни шарки по предната част.
Имоджен закри очи с ръка.
— Не мога да повярвам, че си спомняш тази рокля! Майка ми все ме караше да нося такива неща по празниците, а ние дори не празнуваме Коледа. Доставяше й удоволствие да ме третира като кукла, която да облича, както си реши.
Форест побутна Джул в рамото с показалец.
— Значи сигурно започваш университета през есента.
— Всъщност завърших гимназията по-рано. Така че следвам вече от година.
— Къде?
— В „Станфорд“.
— Познаваш ли Ели Торнбъри? — включи се Имоджен. — Тя ходи там.
— Май не.
— А Уокър Д’Анджело? — попита Форест. — Следва история на изкуствата.
— Форест вече завърши университета — обади се Имоджен. — Но за мен там беше като някакъв кръг на ада, така че няма да се върна.
— Не си се и опитала да свикнеш — каза Форест.
— Звучиш като баща ми.
— О, стига си се цупила.
Ими си сложи слънчевите очила.
— Форест пише роман.
— Какъв роман? — попита Джул.
— Представи си смесица между Самюъл Бекет и Хънтър С. Томпсън — заяви Форест. — Пък и съм голям фен на Пинчън, така че се усеща и неговото влияние.
— Успех с това — изкоментира Джул.
— О, ама ти наистина си много бойна — каза Форест. — Доста е готина, Имоджен, не мислиш ли?
— Той харесва заядливи жени — заяви Имоджен. — Това е едно от малкото му чаровни качества.
— А ние харесваме ли него? — попита я Джул.
— Търпим го, защото изглежда добре — отговори Ими.
Тримата решиха, че са гладни, и тръгнаха пеша към ресторантчетата около Акуина. Там имаше няколко павилиончета за закуски. Форест поръча три порции пържени картофи, които да си поделят.
Ими се усмихна на едрия мъж зад тезгяха и каза:
— Сигурно ще ми се смеете, но ми трябват някъде четири резенчета лимон за безалкохолното. Луда съм по лимоните. Бихте ли ми дали, моля ви?
— Лимон ли? — попита продавачът.
— Четири резенчета — каза Ими, като опря дланите и лактите си върху тезгяха и вдигна поглед към него.
— Разбира се — откликна той.
— Смеете ми се — каза тя.
— Не се смея.
— Вътрешно се смеете.
— Не — каза той, сложи лимоновите резенчета, които току-що бе нарязал, в червено-бяла картонена чашка и ги плъзна към нея през тезгяха.
— Благодаря ви тогава, задето приехте лимонената ми молба така сериозно! — рече Имоджен.
Взе едно от парченцата, пъхна го в уста и стисна зъби, за да изпие сока. После каза с пълна с кора уста:
— Много е важно лимоните да получават нужното уважение. Така се чувстват оценени.
Тримата седнаха на една маса за пикник, която гледаше към паркинга от едната страна и към морето — от другата. На поляната зад паркинга имаше хора, които пускаха хвърчила. Беше много ветровито. Масата за пикник беше стара и неравна. Имоджен изяде едно-две картофчета, след което извади някакъв банан от чантата си и го изяде с лъжица.
— Сама ли си тук? — попита я тя. — Във Винярд?
Форест беше отворил броя на „Ню Йоркър“ и се беше извърнал леко настрани от тях. Джул кимна.
— Да. Напуснах „Станфорд“.
Разказа й историята за треньора извратеняк и причината, поради която бе загубила стипендията си. Накрая завърши:
— И не искам да се връщам у дома. Не се разбирам с леля ми.
Ими се наведе напред.
— С нея ли живееш?
— Не. Няма да се занимавам със семейството си повече.